Нивата на раждаемост в Европа отбелязват драматичен спад: Проучване показва какви ще са последиците

Последните прогнози допълнително подчертават „драматичен спад“ в глобалната плодовитост през този век, който според експерти има както „потенциални плюсове, така и минуси“. Изследователи, ръководени от Института за здравни показатели и оценка на Университета на Вашингтон в САЩ, установиха, че три четвърти от страните няма да имат достатъчно високи нива на раждаемост, за да поддържат размера на населението до 2050г. До 2100г. те прогнозират, че това ще бъде така в 97 процента от страните, като изчисляват, че общият коефициент на раждаемост в световен мащаб ще спадне от 2,23 раждания на жена през живота й през 2021г. до 1,68 през 2050г. и 1,57 през 2100г.

Тези прогнозирани проценти не се „различават значително“ от данните за населението на ООН, като се вземат предвид допустимите грешки, според коментар, приложен към проучването. ООН заяви през 2022г., че глобалната раждаемост се очаква да намалее до 2,1 раждания на жена до 2050г.

Още: По 70 000 евро за новородено: Южнокорейска компания се бори с ниската раждаемост

Каква е ситуацията в европейските страни?

Прогнозираните коефициенти на раждаемост в страните от Централна, Източна и Западна Европа са под средните глобални прогнози за 2050г. и 2100г. и вече са по-ниски от необходимите за поддържане на растежа на населението. Италия, Испания и Андора се очаква да имат най-ниските нива на раждаемост дотогава. Украйна, Сърбия, Северна Македония и Босна и Херцеговина се очаква да имат най-ниските коефициенти на плодовитост през 2100г., като всички те ще имат под едно раждане на жена през живота й.

Плюсове и минуси на ниската раждаемост

Гитау Мбуру, Джеймс Киари и Паскал Алотей от Световната здравна организация, които не са участвали в проучването, пишат в независим коментар, публикуван в The Lancet, че ниските нива на плодовитост идват с „потенциални плюсове и минуси“.

Още: ЦРУ каза на кое място е България като най-бързо изчезващата нация в света

Ниската плодовитост може да има „ползи, свързани с растежа на населението, околната среда, продоволствената сигурност, здравето, изменението на климата и биоразнообразието“, казаха експертите, добавяйки обаче, че може да има отрицателни ефекти върху здравеопазването, пенсиите, социалната сигурност, труда и геополитиката. Мбуру добавя в имейл до Euronews Health, че множество фактори допринасят за намаляване на нивата на раждаемост, включително образование, достъп до контрацепция и отлагане на родителството.

Проучването установява например, че в Субсахарска Африка ще има „едно на всеки две деца, родени на планетата до 2100г.“ Като цяло делът на ражданията в света в региони с ниски доходи ще нарасне от 18 на сто през 2021г. до 35 на сто през 2100г., според прогнозите.

Прогнозите за раждаемостта до 2100 г. се основават на средния брой деца, родени от жени, когато ще достигнат до 50-годишна възраст и вземат предвид образованието, удовлетворените нужди от контрацептиви, гъстотата на населението и детската смъртност.

*Проучването може да прочетете: тук