Останки на най-древните балкански неандерталци са открити в Сърбия

Местоположение на пещерата Велика Баланица, нейната стратиграфия, а както и откритите останки. Mirjana Roksandic et al. / Journal of Human Evolution, 2022

Най-древните антропологически свидетелства за пребиваване на хора в Европа са били открити в Испания при проучване на комплекса от пещерни обекти в Атапуерка. Така, преди около 1,2–0,8 милиона години, в южната част на Западна Европа е съществувал изкопаем вид на човешки предшественик (Homo antecessor). С редки изключения (например теме на H. cepranensis, открито в околностите на Рим), всички други находки на останките на древни хора, предшестващи появата на класическите неандерталци (H. neanderthalensis) и кроманьонци (H. sapiens) се отнасят към хайделбергския човек (H. heidelbergensis). Въпреки това е доста трудно да се направи ясна граница между този таксон и неандерталците. Неотдавнашни генетични изследвания показват, че останките от хора на около 430 хиляди години, открити в пещерата Сима де лос Уесос, могат да се считат за неандерталци. Освен това група палеоантрополози предложиха пълно отказване от използването на таксона H. heidelbergensis за обозначаване на хора от средния плейстоцен.

Балканите са важен регион по отношение на изследванията на древните човешки миграции. Въпреки това в тази област археолозите са открили само малък брой останки от Homo. Така през 2019 г. палеоантрополози съобщиха, че два фрагментирани черепа, открити в Гърция през 1978 г., може да са принадлежали на хора от съвременен анатомичен тип, които са се озовали в Европа преди около 210 хиляди години.

Има и няколко обекта, където са открити останки на неандерталци: българската пещера Козарника, сръбската пещера Пештурина и хърватската пещера Виндия. Освен това на Балканите при разкопките на пещерите Бачо Киро и Пештера ку Оасе са открити едни от най-старите останки от кроманьонци, с изключение на наскоро открит зъб във Франция.

Моларът ВН-2. Mirjana Roksandic et al. / Journal of Human Evolution, 2022

Миряна Роксандрич и нейни колеги от Университета в Уинипег (Канада) са изследвали находки, направени по време на разкопки в пещерата Велика Баланица в Южна Сърбия. През 2017 г. археолозите откриха четири вкаменелости на хоминини на това място. Тези останки представляват силно износени молари (BH-2 и BH-3) и резец (BH-5), както и фрагмент от дясна горна челюст с един цял първи молар (BH-4).

В културния слой заедно с костите археолозите са открили два обгорели кремъчни артефакта, които са изследвани чрез термолуминесцентен анализ. Оказало се, че тези находки датират отпреди 285 ± 34 и 295 ± 74 хиляди години.

Палеоантрополозите са изследвали морфологичните характеристики на четирите зъба, извършили са микротомографски сканирания и са изградили техните триизмерни модели. В резултат на тази работа те са стигнали до извода, че вкаменелостите принадлежат на поне два индивида - един възрастен и един непълнолетен (зъбът му е запазен във фрагмента от челюстта).

Моларът BH-3 и фрагментът от горна челюст челюсти BH-4. Mirjana Roksandic et al. / Journal of Human Evolution, 2022

Учените отбелязват, че поради силното износване зъбите на възрастния човек (или хора) не са годни за идентифициране на видовата принадлежност. Установено е, че размерът на короната на BH-4 е най-близък до някои ранни неандерталци, като тези от Атапуерка, както и някои кроманьонци, като тези от горнопалеолитната стояка в Павлов. Като цяло изследването на морфологията и откриването на аномалии в развитието на два зъба (тауродонтизъм) са позволили на палеоантрополозите да заключат, че вкаменелостите принадлежат на неандерталци.

Те отбелязват, че откритите във Велика Баланица артефакти демонстрират, от една страна, появата на неандерталците на Балканите преди около 300 хиляди години, а от друга страна, културното влияние от Югозападна Азия, което се проявява в индустрията от каменни оръдия – не е откриван техен аналог на по-древни европейски стоянки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Първите хора са тръгнали от пещерата "Бачо Киро"