От огъня до интернет: най-важните открития на човечеството, променили света

Огънят

Ronald Plett / Pixabay

Смята се, че Хомо сапиенс за първи път е започнал сам да пали огън преди около 1,42 милиона години. Учените са направили такива заключения въз основа на находки, открити в археологическия обект на древен човек в Източна Африка, известен като Чесованя.

Фактът, че хората са се научили да палят огън по собствено желание, е бил ключова повратна точка в историята, която завинаги е отделила хората от животните.

Колелото

John O'Neill / CC0

Докато през 3500 г. пр.н.е. хората не изобретили колелото, нашият вид е бил много ограничен в придвижването по суша. Според Дейвид Антъни, професор по антропология в колежа Хартуик, изобретяването на самото колело не е най-трудната част от работата. Истинската главоблъсканица започнала, когато дошло време да се прикрепи въртящият се цилиндър към неподвижна платформа.

„Концепцията за колело и ос е била наистина брилянтна идея“, казва професор Антъни.

Упоритият труд се отплатил и появата на каруци на колела улеснило земеделието и търговията. Те също улеснявали транспортирането на стоки, както и пътуването на дълги разстояния. Колелата остават жизненоважни в днешния свят и могат да бъдат намерени навсякъде – от часовници и автомобили до гигантски турбини.

Пироните

Това ключово изобретение е станало възможно благодарение на историята на Древен Рим, където хората за първи път се научили да леят метал и да му придават желаната форма. Но преди появата на гвоздеите дървените конструкции трябвало да бъдат издигнати чрез геометрично свързване на дъски, което отнемало много време и усилия.

Римски бронзови гвоздеи с магически знаци и надписи, III – IV в. сл.Хр. Insertcleverphrasehere / CC BY-SA 4.0

До края на XVIII век гвоздеите са чисто ръчно изработван продукт, при който ковач нагрява железен прът и след това го удря от четирите страни, за да създаде остър връх. Машините за производство на пирони се появяват в края на XVIII и началото на XIX век. След като английският изобретател Хенри Бесемер разработва процеса на масово производство на стомана, железните гвоздеи от миналото постепенно изчезват.

Но изобретяването на винта обикновено се приписва на гръцкия учен Архимед – живял през III век пр.н.е.

Компасът

Древните навигатори знаели как да използват звездите за напътствие, но този метод имал съществен недостатък: не работел през деня или при облачно време през нощта.

Компас на династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г. сл.н.е.) –черпак или синан, показващ юг. Navigational aids / CC BY-SA 3.0

Първият компас бил създаден в Китай по време на династията Хан между II и I век пр.н.е. Този компас е създаден от магнетит, естествено магнетизирана желязна руда. Неговите невероятни свойства са били изучавани от древни учени от векове. Но за първи път компасът е използван непосредствено за навигация по време на династията Сун, между XI и XII век.

Малко по-късно технологията попаднала на Запад, където позволила на моряците да се движат свободно далеч от сушата, откривайки нови брегове и проправяйки нови пътища за търговия.

Гравитацията

Известно е, че най-важното откритие на Исак Нютон е гравитацията. Легендата разказва, че английският учен открил земното привличане (гравитацията), след като ябълка паднала на главата му. За съжаление тази история е вярна само отчасти. Гледката на ябълка, падаща от дърво, навела Нютон на въпроса каква сила привлича обектите към земята по права линия, а не по крива траектория, като например падащо гюле.

iStock

Отговорът на този въпрос била гравитацията, силата, която привлича обектите един към друг. И колкото по-отдалечени са тези обекти, толкова по-слаба ще бъде тази сила.

Впоследствие работата на Нютон и неговото определение за гравитацията помогнали да се обяснят и изучат различни физически явления: от траекторията на полета на бейзболна топка до орбитата на Земята около Слънцето.

През 1687 г. Нютон публикува известната си книга "Математически начала на натурфилософията". В нея физикът формулира закона за всемирната гравитация и трите закона на движението. Тази работа се превръща в основата на съвременната физика.

Земята се върти около Слънцето

Най-важното откритие на Николай Коперник, след това защитено от Галилей, е, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното, както се смятало преди това.

През 1543 г. Николай Коперник описва своята радикална теория за Вселената, в която Земята, заедно с другите планети, се върти около Слънцето. Повече от век е необходим, за да стане неговата теория широко приета. Nicolaus Copernicus / Public Domain

Италианският физик и астроном Галилео Галилей се научил да прави собствени телескопи и започнал да наблюдава фазите на планетата Венера. В същото време Галилей забелязал, че планетата преминава през същите фази като Луната. Въз основа на това наблюдение Галилей потвърдил теорията на Коперник, че централната точка в Слънчевата система трябва да е Слънцето, а не Земята.

Галилей е направил и други важни астрономически открития. Например той открил, че повърхността на Луната не е гладка, както се смятало. През 1610 г. астрономът установил, че Юпитер има четири луни. Галилей бил и първият, който заявил, че във Вселената има много повече звезди, отколкото човек може да види, което било шок за научната общност от неговото време.

Печатната преса

Между 1440 и 1450 г. немският инженер Йоханес Гутенберг изобретява ръчната печатарска преса. Той не е пионер в тази област – преди Гутенберг печатарски машини (макар и не толкова съвършени) вече имало в Китай и Корея. Машината на Гутенберг била по-удобна и позволявала използването на голям брой метални плаки и подвижни знаци.

Daniel Nikolaus Chodowiecki / Public Domain

Благодарение на този опростен процес печатарските преси увеличили многократно скоростта на правене на копия на книги, което довело до бързо и широко разпространение на знания. Книгопечатането се превърнало в истинска революция в разпространението на знания: само за 50 години, до 1500 г., в Западна Европа били отпечатани около 40 хиляди издания с общ тираж от 20 милиона тома.

Освен това печатарските преси осигурили по-широк достъп до Библията, което довело до различни алтернативни тълкувания на Свещеното писание. Появила се например интерпретацията на Мартин Лутер и неговите „95 тезиса“. Тя била отпечатана в стотици хиляди копия и станала началото на протестантската Реформация.

Двигателят с вътрешно горене

Както е известно, при изгарянето на гориво се отделя газ с висока температура, който при разширяване въздейства върху буталото, като го задвижва. Ето как двигателите с вътрешно горене преобразуват химическата енергия в механична.

Двигателят с вътрешно горене става резултат от десетилетия инженерна работа и приема съвременния си вид през втората половина на XIX век.

Двигателят на Николаус Ото, 1876. Nicolaus August Otto / CC BY-SA 3.0

Създаването на двигателя бележи началото на индустриалната епоха и дава началото на огромно разнообразие от машини, включително модерни автомобили и самолети.

Известно е, че през 1791 г. Джон Барбър изобретява газовата турбина, а след това през 1794 г. Робърт Стрийт патентова двигателя с вътрешно горене на течно гориво и построява работещ прототип.

Телефонът

Няколко изобретатели едновременно са прокарали пионерската работа в областта на телефонията, но първият, който получава патент за електрически телефон, е американо-канадският учен от шотландски произход Александър Греъм Бел. Той подава своя патент на 7 март 1876 г.

Актьор, представящ Александър Бел в ням филм от 1926 г., показва първия телефонен предавател (микрофон) на Бел, изобретен през 1876 г. Early Office Museum / Public Domain

Три дни по-късно Бел прави първото си телефонно обаждане. Той се обажда на асистента си и казва: "Г-н Уотсън, елате тук, искам да ви видя."

Според самия Бел собственото му семейство го е вдъхновило да изобрети телефона, макар че изобретателят не е могъл да разговаря по телефона с повечето от близките си. Бащата на изобретателя преподава ораторско изкуство и помага в преподаването на реч на глухи хора. Майката на Бел била музикант и загубила слуха си в напреднала възраст. Съпругата на изобретателя била глуха от петгодишна възраст.

Изобретението на Бел печели заслужена слава и популярност, а също така прави революция в бизнеса и комуникациите.

В деня на смъртта на Бел на 2 август 1922 г. всички телефонни комуникации в САЩ и Канада са спрени за една минута, за да почетат паметта на изобретателя.

Електрическата крушка

С изобретяването на електрическата крушка човечеството завинаги преодолява своята зависимост от естествената светлина, което позволява на хората да работят продуктивно по всяко време на денонощието.

Оригинална крушка с въглеродна жичка от магазина на Томас Едисън в Менло Парк. Terren / CC BY 2.0

Няколко изобретатели са работили върху електрическата крушка през XIX век. Но през 1879 г. американският изобретател Томас Едисън създава напълно функционална осветителна система, включваща генератор и проводник, а с тях и самата крушка с въглеродна жичка.

Изобретението на Едисън не само довежда електричеството в домовете по света, но също така променя режима на хората. Вместо да си лягат привечер, хората започнали да си лягат по-късно.

Пеницилинът

През 1928 г. шотландският учен Александър Флеминг открива бъркотия в лабораторията си: забравена петриева паничка, пълна с бактерии. Тъй като капакът бил оставен открехнат, цялата проба била заразена с плесен – и там, където тя се появила, всички бактерии били загинали. Така от привидна небрежност се ражда голямо откритие.

Александър Флеминг в лабораторията си. Public Domain

Откритата плесен-антибиотик се оказала Penicillium. През следващите две десетилетия химиците успели да изчистят плесента, изучават нейните свойства и разработват лекарството пеницилин, което  може да се справи с огромен брой бактериални инфекции при хората.

До 1944 г. пеницилинът се произвежда масово и се рекламира. Например един от рекламните плакати съветва войниците от Втората световна война да приемат лекарството, за да се отърват от венерически болести.

Интернет

През 60-те години на миналия век група учени, работещи за ARPA (Агенция за сложни изследователски проекти) към Министерството на отбраната на САЩ, създават комуникационна мрежа, за да обединят всички компютри в агенцията. Тя получава наименованието ARPANET и се смята за предшественик на интернет.

iStock

Тази мрежа използва комуникация посредством обмен на пакети, разработен от учения и член на екипа на ARPA Лорънс Робъртс.

През 70-те години технологията е подобрена от учените Робърт Кан и Винт Сърф. Те разработват най-важните комуникационни протоколи за интернет: Transmission Control Protocol (TCP) и Internet Protocol (IP). Благодарение на тези разработки Кан и Сърф са наричани от мнозина „изобретателите на интернет“.

Интернет получава ново развитие през 1989 г. благодарение на учения от ЦЕРН Тим Бърнърс-Лий, който изобретява световната мрежа (WWW). Според ЦЕРН "идеята на WWW е да комбинира всички нови разработки в лесна за използване глобална информационна система".

Развитието на WWW отваря света на интернет за всички и свързва света по начин, който не се е случвал никога по-рано.

ВИЖТЕ ОЩЕ: 5 лекарства, които промениха света (и какво се обърка)