Полет до Луната през XVII век. Първата мисия била планирана на крилата колесница

Джон Уилкинс бил едновременно и свещеник, и математик, а също астроном. През целия си живот той заемал високи позиции както в научни, така и в религиозни институции. През 1660 г. той става един от основателите на Кралското научно дружество по развитието на знанията за природата.

В книгите си „Откриването на лунния свят“ и „Дискурс за новата планета“ от 1638 и 1640 г. Джон Уилкинс прави своите предположения за това какво е Луната и дори смята, че там може да обитават живи същества, които се различават от хората.

По времето на Уилкинс се смятало, че Луната е създадена по различен начин от Земята и там действат напълно различни закони на природата. Но Уилкинс предполагал, че Луната е подобна на Земята, че е скалист обект, който има атмосфера. Книгите му са написани на език, достъпен за обикновения читател, и освен това всички разсъждения са допълнени с илюстрации. В книгите си ученият предложил и своята визия за потенциално пътешествие до Луната.

Ученият обяснявал, че за да се полети към Луната, първо трябва да се преодолее силата на привличане на Земята. Уилкинс решил, че гравитацията отслабва с височината, което означавало, че трябва да се намери място, откъдето лесно може да се полети към Луната. Според изчисленията на учения силата на гравитацията на Земята спира да действа на височина 32 км.

Още по времето на Уилкинс било известно, че с височината температурата спада и въздухът става по-разреден. Според твърденията на Уилкинс близо до повърхността въздухът е по-плътен и „по-мръсен“ поради това, че е изпълнен с грях, а на височина 32 км започвал чистият, „божествен въздух“ и там напротив – било топло и човек можел да диша добре.

През 1648 г. Уилкинс публикува нова книга, наречена "Математическа магия", в която представя проекти за различни фантастични машини. Сред тях била летяща колесница – устройство, с което може да се полети към Луната.

В книгата си ученият пише, че летящата колесница трябва да има "крила", които да задвижват пружините и колелата с помощта на барут. Що се отнася до материала, който трябвало да покрие тези крила, ученият препоръчвал непрекъснато експериментиране, за да се намери необходимият вариант.

Но този „космически проект“ останал само на страниците на книгата, въпреки че някои учени все пак се опитали да създадат подобно летателно средство. Така или иначе до 1969 г. никой не полетял до Луната.

Що се отнася до съвременната лунна програма на НАСА, тя включва връщането на човек на земния спътник още през 2025 г. Но преди това ще бъдат извършени два важни полета около Луната – единият безпилотен, а вторият – с екипаж. НАСА най-накрая обяви датата на изстрелване на първата част от лунната програма. Новата ракета SLS с космическия кораб Orion ще излети в Космоса на 29 август.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Планетолози откриха пещери на Луната, в които хората ще могат да живеят