Никое куче никога не е живяло достатъчно дълго. Несъмнено такива възвишени същества заслужават повече време на Земята – както за тяхно добро, така и за разбитите им от мъка стопани. И все пак, макар продължителността на живота на кучетата да е твърде кратка, тя варира значително в зависимост от породата. Някои породи рядко живеят повече от десетилетие, докато други могат да преживеят повече от четвърт век.
Продължителността на живота на всяко отделно куче зависи от много различни фактори, но като цяло по-малките породи обикновено живеят по-дълго. В ново проучване изследователите хвърлят светлина върху този феномен, разкривайки генетични открития, които биха могли да помогнат за увеличаване не само на дълголетието на кучетата, но и на нашето собствено.
Снимка: Envato
Дълголетието на малките кучета може да изглежда странно, особено като се има предвид че на ниво вид по-големите бозайници обикновено живеят по-дълго. Повечето мишки, например, живеят само няколко години, докато хората и слоновете обикновено достигат 60-те години, а огромните гренландски китове могат да живеят два века.
Още: Ти му приказваш, то мълчи: Учени разкриха защо разговаряме с домашните си любимци
В рамките на един вид обаче тази корелация между размера и продължителността на живота често изчезва или дори се обръща, като по-малките възрастни индивиди живеят по-дълго от големите. Същото важи и за кучетата: големите породи обикновено растат по-бързо, излагат се на по-висок риск от възрастови заболявания и умират по-млади. Въпреки това и въпреки широкото разпространение на този модел, молекулярните механизми, стоящи зад него, остават слабо разбрани.
"Кучетата представляват изключителен модел за разбиране на стареенето, защото показват драматични разлики в продължителността на живота в рамките на един и същ вид", казва главният автор Ноа Снайдър-Маклър, еволюционен биолог в Аризонския държавен университет.
Снимка: Envato
Все по-голям брой научни изследвания изясняват някои неясноти относно стареенето при кучетата и прецизират понятието "кучешки години", но въпросите все още са много. Чрез по-задълбочени проучвания изследователите се надяват да научат нови подробности за стареенето, които биха могли да се окажат полезни – и може би не само за кучетата.
"Тъй като те са домашни любимци, могат да бъдат и мощен модел с непосредствено значение за човешкото здраве", казва Снайдер-Маклер. "Животът с нас означава, че споделяме преживявания и среда, а любовта ни към домашните любимци означава, че им осигуряваме храна, физическа активност и здравни грижи през целия им живот – което означава, че можем да приложим много от откритията, направени при нашите по-краткоживеещи домашни любимци, към хората."
Още: Кучетата имат почти човешки самоконтрол: Мозъците им го доказват
За новото проучване изследователите анализират данни от 894 кучета, включени в проекта "Dog Aging Project", като търсят модели на ДНК-метилиране в геномите. Метилирането на ДНК е ключов епигенетичен механизъм, способен да регулира генната експресия, без да променя ДНК-последователностите. Предишни изследвания са установили, че метилирането на ДНК е полезен биомаркер за стареенето и регулацията на ДНК.
Новото проучване установява също така широко разпространен спад в метилирането с напредването на възрастта на кучетата, особено в мобилните ДНК-последователности, наречени транспозони или "скачащи гени", които могат да се придвижват в рамките на генома или да разпространяват свои копия.
Снимка: Envato
Разликите в стареенето при кучетата може да се дължат отчасти на специфични "скачащи гени", известни като LINE1, съобщават авторите. LINE1 могат да увредят ДНК, докато се придвижват из генома – заплаха, която обикновено се неутрализира чрез метилирането на ДНК. Проучването установи, че над 40 процента от геномните региони, свързани с LINE1, губят метилирането си с напредването на възрастта на кучетата, като при различните кучета този процес протича с различна скорост.
Загубата се проявява значително по-бързо при по-едрите породи, които губят годишно с около 35 процента повече метилиране на LINE1 в сравнение с по-дребните породи. "Това, което открихме, е, че епигенетичната регулация на транспозируемите елементи – особено LINE1 – изглежда е основен фактор, определящ колко бързо остаряват различните кучета“, казва Снайдер-Маклер. "Това е една от най-ясните молекулярни характеристики, които сме наблюдавали, и която съответства на добре известния компромис между размер и продължителност на живота при кучетата", добавя съавторът на изследването и еволюционен биолог от Аризонския държавен университет (ASU) Блейз Маринер.
"Това подсказва, че по-бързото стареене при по-едрите кучета може да се дължи, поне отчасти, на намаления контрол върху тези "скачащи гени".
Още: Как да разберете, че котката ви ужасно скучае: 7 знака, важни за всеки стопанин
Необходими са допълнителни изследвания, но тези резултати показват убедителни връзки между метилирането на ДНК (DNAm), стареенето и продължителността на живота при кучетата, отбелязват авторите. Те също така подчертават специфичните за пола ефекти на стареенето, концентрирани върху Х-хромозомата, които може да налагат по-нататъшни проучвания.
"Установихме, че кучетата с епигенетична възраст, по-висока от очакваната, проявяват повишен риск от смъртност, което показва, че DNAm отразява биологично значими вариации в процеса на стареене", пише екипът. "По-едрите кучета, мъжките екземпляри и по-младите индивиди показаха молекулярни профили, съответстващи на ускорено епигенетично стареене."
Помощта за кучетата винаги е благородна кауза, макар че имаме и егоистични причини да се опитваме да удължим здравословния им живот, предвид огромното им значение за човечеството като цяло и за безброй хора. Освен това обаче изследователите подозират, че разкриват общи тайни на стареенето при бозайниците, които биха могли да бъдат от пряка полза и за нас. "Нашата работа сочи, че транспозируемите елементи може да са фундаментална част от процеса на стареене при бозайниците", казва Снайдър-Маклер. "Ако това е така, насочването към тези елементи или към механизмите, които ги регулират, би могло да бъде обещаващ път за бъдещи терапии за удължаване на здравословния живот при хората."
Изследването е публикувано в списание "Science".
