Потвърдено: Мозъкът може да запомня чужд език насън

Съществува легенда, че насън можете да учите по-бързо и по-ефективно от обикновено, важното е да го правите правилно. Учените се отнасят доста скептично към подобни твърдения, въпреки че има някои свидетелства, че мозъкът наистина е в състояние да обработва и съхранява информация, получена в определена фаза на съня.

Кои са хората, които по-често имат дежавю?

За да проверят това, изследователи от Университета в Берн са провели необичайни експерименти с доброволци. Техните резултати са представени в онлайн библиотеката за препринт bioRxiv.

От гледна точка на обучение основен интерес предизвиква бавновълновият (дълбок) сън или по-точно първата му фаза, по време на която мозъкът редува къси вълни на активност, пикове и спадове с продължителност около 30 секунди.

Флавио Шмидиг и колегите му са разработили алгоритъм, който използва ЕЕГ данни, за да предвиди точното начало на следващия пик и спад на мозъчните вълни. Този алгоритъм е използван за експерименти с 30 доброволци (носители на немски език), които спали в лабораторията.

На доброволците пускали кратки двусрични думи: на едното ухо – на немски, а на другото – в условен „превод“. Такъв „превод“ представлявал случаен набор от срички, които не съществуват в действителност, за да се изключи случайното влияние на миналото запознаване на участниците с чужди езици.

Мислите могат да причинят реална физическа болка

Половината от доброволците чували тези думи по време на пиковете на мозъчната активност, а втората – в периодите на спад. Общо те слушали по 27 думи, всяка отнасяща се към три категории понятия – животни, места и инструменти. Всяка дума била чувана четири пъти.

Ефективността на такова обучение била проверявана след 12 часа. На доброволците отново била пускана „преведената“ дума и те трябвало да я припишат към една от трите категории. При произволен отговор вероятността за правилен избор е около 33 процента и точно такъв резултат демонстрирала групата, която слушала думи насън в периоди на пиковата мозъчна активност.

Във втората група цифрата се оказала малко по-висока – 37 процента, което почти не се различава от случайното. Но когато учените повторили теста 24 часа по-късно, тази група показала най-добри резултати – 41 процента от правилните отговори.

Статистическият анализ потвърдил, че това не може да е проста случайност. Учените стигнали до заключението, че при възпроизвеждане на думи по време на кратките спадове на мозъчните вълни в началния период на дълбок сън действително протича запомняне.

Непрекъсната реч беше декодирана от записи от магнитен резонанс

Този ефект обаче в най-добрия случай може да се опише като доста умерен. Той по-скоро демонстрира самия факт на способността на мозъка да улавя и съхранява нова информация в такива моменти на сън и едва ли ще се превърне в сериозна помощ при ученето.