Български историци, археолози и обществени дейци отправиха апел за тържествено отбелязване на 1400 години от създаването на българската държава, което ще се състои през 2032 г.
Българските учени са на мнение, че тази важна годишнина трябва да бъде почетена подобаващо и се присъединиха към вече обявената съвместна инициатива на БНТ, БТА и БНР "14 века България в Европа", подкрепена от БАН, за отбелязването по най-тържествен начин на бележити годишнини.
Предстоят важни исторически годишнини
Още: Теснолинейката празнува 80-годишнина
След като през тази година отбелязахме 1170 години от създаването на първата българска писменост - глаголицата, следващата година има поне две бележити годишнини.
Едната е 150 години от избухването на Априлското въстание през 1876 г. В средата на декември в Националния пресклуб на БТА в Русе ще бъде организирана среща по темата, защото решението за Априлското въстание, първите обсъждания, са се състояли именно в Гюргево, на отсрещния бряг на Дунав.
"Във всеки от месеците до април, в четирите революционни окръга, в националните пресклубове, заедно с нашите партньори от БНТ и БНР ще отбележим 150-годишнината от Априлското въстание. Трите медии ще имат още редица инициативи", заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Другата голяма годишнина през 2026 г. е свързана с 1080 години от успението на св. Йоан Рилски, който е небесният покровител на българския народ.
Източник: iStock
Още: Спомен за Атанас Буров - държавник отвъд времето на историята (ВИДЕО)
"Вече обявих в парламентарната Комисия по културата и медиите, че БТА планира да организира следващата Световна среща на българските медии в Унгария - страната, в която за известно време са били мощите на св. Йоан Рилски и където има голяма българска общност, и са известни българските градинари. Разчитаме на тази внушителна група на български учени, на БАН, за да обогатим нашия календар още през следващата година с бележити годишнини, които показват, че България е 14 века в Европа", допълни Вълчев, цитиран от БТА.
Сред останалите предвидени значими дати са 200-годишнината от издаването на "Рибния буквар" на Петър Берон, 1100 години от признаването на Българската патриаршия и 270 години от написването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски през 2032 г.
Ключ към сърцата на младите хора
Според Вълчев инициативата е изпълнена с градивност и с мисъл към бъдещето. "Тя трябва да намери действително ключ към душите, сърцата на младите хора в България, така че те а се убедят, че имат бъдеще в тази страна", каза той.
Още: Кой беше Желю Желев - първият демократично избран президент на България?
Ректорът на СУ проф. Георги Вълчев допълни, че сме свидетели на дефицит на памет в съвременното общество и с тази инициатива се приканват големите български медии да вземат участие в кампания, с която да бъде популяризирано българското минало.
Не става дума за минало, което да ражда призрака на крайния национализъм, а минало, което да се свързва с традицията и обитаваните територии, допълни той. "Това е най-главният проблем пред всяка една съвременна държава - как да продължаваш да развиваш териториите си, как да задържаш младите хора", заяви проф. Вълчев.
"България винаги е гравитирала в европейския свят, в полето на европейските културни традиции и ние трябва да продължаваме да надграждаме тези традиции с достойнство, с такт и с добри постижения на съвременната ни държава", каза още ректорът на СУ.
