Много собственици на кучета се чудят дали е възможно да имат общи черти със своите любимци, включително еднакви черти на нрава. Действително не е шега, че хората, които имат кучета, приличат на четириногия член от семейството. Много изследователи проучват каква е връзката между собственика и кучето му и къде могат бъдат открити прилики. А взаимоотношенията между човека и домашния му любимец имат специален смисъл, защото се изгражда силна емоционална обвързаност.
Разбирането на това, което е известно досега за приликите между хората и кучетата, има важно значение. На тази база може да се разкрие дали наличието на сходни физически черти и еднакви особености на характера играят роля за качеството на връзката, която хората изграждат със своите кучета.
Снимка: iStock
Какво казват изследователите по темата?
Изследването на конкретни прилики между хората и техните кучета има за цел да разбере дали тези възприятия са точни и как те влияят на отношенията между хората и техните кучета.
Неотдавнашен преглед обобщава резултатите от 15 емпирични проучвания, които изследват приликите между двойки куче-човек както по отношение на външния вид, така и на личността. Що се отнася до личността, резултатите показват, че кучетата и техните стопани могат да имат общи черти като например приблизително еднакво проявяващи се усещания за екстровертност, тревожност и общителност.
Ако погледнем по-отдалеч, изглежда, че някои хора избират кучета, които физически приличат на тях, особено когато избират чистокръвна порода. Интересно е, че има връзка между дължината на косата на жените и предпочитанията им към кучетата. Дамите с дълги коси имат склонността да харесат любимец с по-дълги уши, докато момичета с по-къса коса изглежда предпочитат породи с по-малки и къси ушета.
Снимка: iStock
Друго проучване показва, че приликата между човека и кучето може да се наблюдава най-вече в областта на очите.
Според данни от други проучвания пък е установено, че има интересно съотношение между индекса на телесна маса (ИТМ) на човек и степента на наднормено тегло на кучето му. Това се обяснява с общия им начин на живот.
Важно е да се отбележи, че в някои от направените проучвания по темата за приликите собственик-животно са използвани въпросници, на които отговарят самите собственици. Това може да повлияе на мнението на някои хора, като стигнат до заключението, че резултатите отразяват само възприятията на стопаните.
Въпреки това, група изследователи помоли участници, които никога не са срещали двойките стопанин - куче, да съпоставят снимки на кучета и техните стопани въз основа на това къде откриват визуални прилики. Интересното е, че участниците успяват да съпоставят правилно повечето двойки куче-стопанин. Това откритие предполага, че сходствата визуално може да не е само въпрос на собственото възприятие на стопанина.
Но защо се случва това? Една хипотеза е свързана с нашата еволюционна история, тъй като ние също имаме склонност да търсим хора с подобни на нашите лични възгледи.
В еволюционен контекст, принадлежността към сплотени и предсказуеми групи е увеличавала сътрудничеството и възможностите за оцеляване. Тези модели продължават да оказват влияние върху взаимоотношенията ни с другите, като предпочитаме връзки с хора, които изглежда съвпадат с нашите ценности, поведение или дори физически характеристики. Очевидно подобни механизми влияят на отношенията ни и в подхода в избора на кучетата и начина, по който се отнасяме към тях.
Подобни сходства се наблюдават и към хора, живеещи с породисти кучета. Това може да се дължи на факта, че хората са склонни да избират породи, свързани с определено поведение, а чистокръвните кучета са доста по-предсказуеми и стабилни в поведението си благодарение на конкретни характерни за породата черти.
Други обяснения за приликите между кучето и собственика се основават на емоционалния обмен между тях - взаимното напасване един към друг, насочването към определено поведение и ученето чрез наблюдение и имитиране.
Например хората могат да подсилват определени поведения на кучетата - т.е. да ги накарат да правят нещо, въз основа на собствените си предпочитания или ежедневни навици, а понякога това дори може да не е умишлено. В същото време емоциите помежду им взаимно се отразяват индивидуално както на собственика така и на самото куче.
Снимка: iStock
Разбирането на начина, по който възприемането на сходството формира отношенията между хората и техните кучета, е повече от научен интерес и може да помогне за създаването на по-пълноценни отношения между хората и кучетата.
Такива възприятия могат да доведат до по-голяма емоционална инвестиция във връзката и дори да повлияят на начина, по който хората интерпретират и управляват предизвикателното поведение на своите кучета. Например те могат да бъдат по-толерантни към определени поведения, когато идентифицират подобен модел в себе си.
Какво ни свързва с кучетата, освен приликите?
От друга страна, макар че възприеманите прилики могат да укрепят връзката, тези възприятия могат също така да формират очакванията на хората, като ги накарат да проектират човешки характеристики върху своите кучета, вместо да ги виждат такива, каквито са в действителност.
Дори когато любителите на четириногите не приличат на своето куче, пак могат да си паснат идеално като част от едно семейство. Представете си куче, което е игриво и енергично, да живее с човек, който е по-сдържан или интровертен. Затова тук не е важно външната прилика, а по скоро начинът на живот на конкретния собтвеник да бъде подходящ за нрава и нужните грижи за неговото куче.
Енергията на кучето може да насърчи човека да бъде по-активен, което може да доведе до по-здравословни навици, като например разходки или прекарване на време на открито. Споделянето на моменти на радост, неудовлетвореност или дори тъга с любимото куче също може да осигури усещане за другарство и емоционална подкрепа.
Снимка: iStock
Въпреки че хората и техните кучета понякога си приличат, изследванията показват, че съвместимостта може да е друг ключов елемент за изграждане на положителни взаимоотношения с кучетата. Фактори като стил на привързаност и аспекти на личността на човека могат да бъдат също толкова важни.
Освен това усещането за сходство невинаги е непосредствено и може да възникне чрез съвместна регулация и взаимно укрепване, подобно на това, което се случва в близките човешки взаимоотношения. В този контекст съвместимостта може да съществува дори когато хората и кучетата не си приличат.
