За археолозите тънка златна лента върху женски череп, открит близо до Дунав, е нещо повече от бижу. Тя е GPS маркер на древния свят, която разкива за съществуването на връзка между съвременна Сърбия, Карпатския басейн и Балканите.
Откритието на археолозите
Досега историята на общностите, живели тук преди повече от 4000 години, е била писана въз основа на керамични черепки и формата на метални брадви. Но ново проучване на Огнен Младенович и Александър Булатович, публикувано през 2026 г., променя историята.
Учените решили да не разчитат единствено на стила на керамиката, а вместо това да „проучат“ възрастта на самите починали – или по-точно, на зъбите им. Радиовъглеродното датиране на останки от три ключови погребални места ( Ваюга-Песак, Шлюнкара-Земун и Голокута-Визич) даде дати, които принудиха палеонтолозите да преразгледат старите карти.
Още: Археолози откриха запечатана гробница с покрита със злато мумия на дъното на мина
Най-впечатляващата находка е погребението на млада жена ( 25-30 години) в град Шлюнкара (днес част от Белград). Тя е лежала в поза на ембрион, обърната на североизток, заобиколена от гърнета и чаши. Но най-важното нещо е било на челото ѝ: тънка златна диадема.
Малките дупки по краищата показват, че златото някога е било пришито върху кожа или плат. То е част от нейната идентичност, символ на статус, който тя е взела със себе си. Зъбният анализ разкрива, че тази жена е живяла между 2268 и 2039 г. пр.н.е. Именно през това време различни култури започват да се смесват на Балканите, създавайки мощна смесица от традиции, които по-късно ще дефинират Европа от бронзовата епоха.
Още: Археолози откриха пещера, запечатана преди 20 000 години - какво има в нея
Докато находката от Земун потвърждава теориите, погребението във Ваюга-Песак на брега на Дунав представлява истинска мистерия. Там са открити останки на жена на 30-40 години. Нейните вещи са по-скромни - само купа и кана. Зъбите ѝ обаче разкриват дата, която никой не е очаквал: 2663-2474 г. пр.н.е.
Това е значително по-рано, отколкото се смяташе досега. Ако тези дати бъдат окончателно потвърдени, ще се разкрие, че културните връзки и обменът на идеи по поречието на Дунав са се случвали векове по-рано, отколкото твърди историята. Източният Дунав не е бил отдалечена покрайнина, а динамичен коридор, кипящ от живот много преди възхода на класическите култури от бронзовата епоха.
Третото погребение, Голокут-Визич, датира от средната бронзова епоха ( 1880–1699 г. пр.н.е.). Тук археолозите открили бронзов спираловиден пръстен за коса ( Lockenring) и миниатюрен керамичен съд с дълбоки резби. Тези малки артефакти са като „ брандирани дрехи“ от периода, което показва връзка с културата на инкрустираната керамика от Трансдунавска ера.
Прочетете също: Археолози откриха древно селище в Канада, което пренаписва историята
