Археолози в Югозападна Турция откриха артефакт, свързан с древни пророчества. Четирите му страни са гравирани с гръцки надписи, съдържащи 56 пророчества, които дават съвети за лечение на болести, пътувания, пари и решения на лични проблеми.
Откритието на археолозите
Археолози откриха този паметник през 2024 г. по време на разкопки на агората в древния град Кибира. Но едва сега учените са установили, че този паметник е пример за астрагаломантия, древна форма на гадаене, основана на хвърляне на животински кости, пише Arkeonews.
Паметникът е висок 1,24 метра и съдържа голям набор от инструкции и пророчества, предоставяйки рядка възможност да се види как хората са търсели божествено напътствие в ежедневието. Тази система се основавала на малки кости от животни като овце, кози и телета. Тези кости, известни като астрагали, имали четири страни, използвани за гадаене, на които били присвоени числовите стойности 1, 3, 4 и 6. Хората хвърляли по пет кости наведнъж и след това сравнявали получената комбинация с надписите, за да намерят съответното пророчество.
Паметникът записва 56 възможни комбинации, всяка от които е свързана със специфично божествено послание. За разлика от някои подобни надписи, открити другаде в Анатолия, примерът от Кибир съдържа числови указания, необходими за идентифициране на пророчествата.
Една от комбинаците е свързана с позитивно послание. Когато и петте зара хвърляли числото „едно“, резултатът бил в съответствие с пророчество, свързано със Зевс. То обещавало мъдрост и щастие, като същевременно съветвало човека да почита Афродита и Хермес.
Другите резултати са свързани с предупреждения. Някои от тях включват съвет за отказ от пътуване или започване на нови начинания. Въпросите не се ограничават до владетели или държавни дела. Обикновените хора са търсели решение на проблеми, свъразни с болни роднини, предстоящи пътуване и финансови въпроси.
Въпреки че процесът зависел от случайното падане на кости, пророчествата следвали установени канони. Много от тях били написани на гръцки хекзаметър, поетичен размер, свързан с древни религиозни и литературни традиции.
Паметникът е бил свързан с култа към Хермес. Надпис в горната част показва, че изграждането на паметника, статуята на Хермес и околните декорации са били платени от богат благодетел, чието име не е оцеляло.
Хермес е бил свързван с пътувания, търговия, комуникация и гадаене чрез хвърляне на жребий, което го прави идеална фигура за паметник, адресиран до пътешественици, търговци и други посетители. Учените смятат, че първоначално е стоял в или близо до агората на Кибира.
Паметникът не е останал завинаги на първоначалното си място. Век по-късно строителите го използвали като част от северната стена на параклис на третата тераса на агората. Археолози го открили там през 2024 г.
Находката поставя Кибир в рамките на по-широка традиция на гадаене по кости, разпространена в цяла Анатолия. Между около 120 и 210 г. сл. Хр. подобни системи са били използвани в градове като Термесос, Кремна, Сагаласос и Перге. Надписите върху тях показват, че общностите в целия регион са споделяли методи за търсене на божествено напътствие, въпреки че отделните градове са адаптирали текстовете по различен начин.
Надписът от Кибира много наподобява примера от Кремна, но изследователите са открили разлики в граматиката, формулировката и поетическия ритъм. Някои промени може да са резултат от грешки на каменоделци, докато други може да показват умишлени корекции от местни редактори. Паметникът от Кибира е особено ценен, защото числовите инструкции за съпоставяне на хвърлянията на зарове с пророчествата са запазени в запазена последователност.
Този паметник дава представа за това как религията е повлияла на ежедневните решения на жителите на града през римската епоха. Запазените надписи документират не само древния метод за гадаене, но и ежедневните тревоги на хора, които, подобно на съвременниците си, са търсели напътствия, когато бъдещето им е изглеждало несигурно.
Прочетете също: Археолози в Париж направиха уникално откритие, което би могло да разкрие тайната на Юлий Цезар
