Монументални скални рисунки, изобразяващи камили, датиращи отпреди 12 000 години, са служили като древни „пътни знаци“ към водоизточници в пустинята.
Както съобщава Phys, новото откритие подчертава пионерската роля на групи хора, живеещи във вътрешността на Северна Арабия малко след хипераридния период на Последния ледников максимум, които са разчитали на възстановяването на сезонните водоизточници и са оставили след себе си монументално наследство под формата на скално изкуство.
Символика на скалните рисунки с камили
Международен екип от археолози е открил над 60 скални рисунки, съдържащи 176 гравюри, в три досега неизследвани района – Джебел Арнаан, Джебел Млейха и Джебел Мисма – по южния край на пустинята Нафуд в северната част на Саудитска Арабия.
Гравюрите, които изобразяват предимно камили, козироги, еднокопитни, газели и зубри, включват 130 фигури в реален размер и реалистични, някои от които достигат 3 м дължина и повече от 2 м височина.
Прочетете също: Скални рисунки в Судан разкриват историята на предците на древните египтяни
Гравюрите датират отпреди между 12 800 и 11 400 години, когато сезонни басейни се появили отново в региона след изключителна сухо време.
Тези водни източници, потвърдени от анализ на седименти, са улеснили ранното проникване на човека във вътрешността на пустинята и са предоставили редки възможности за оцеляване.
„Тези големи гравюри са нещо повече от просто пещерни рисунки; те са били символи на присъствие, достъп и културна идентичност“, коментира водещият автор д-р Мария Гуанин от Института по геоантропология „Макс Планк“.
Д-р Сери Шиптън, съ-ръководител на изследването от Института по археология към Университетския колеж в Лондон, каза: „Скалните рисунки маркират водоизточници и пътища на движение, вероятно символизирайки териториални права и междупоколенческа памет.“
Праисторически рисунки от Амазонка показват изчезнали гиганти
За разлика от известните досега места, където гравюрите са били скрити в пукнатини, панелите Джебел Млейха и Джебел Арнаан са издълбани във високи скали, някои от които високи 39 м, на визуално изгодни позиции.
Древните художници е трябвало да се катерят и да работят по тесни первази, което подчертава огромните усилия и значение на изображенията. Артефакти, включително каменни върхове в левантийски стил от Ел-Хиам и Хелуан, зелен пигмент и мъниста от денталиум, показват далечни връзки с предкерамичните неолитни популации в региона на Левант.
Въпреки това, мащабът, съдържанието и подредбата на арабските гравюри ги отличават.
„Тази уникална форма на символично изразяване принадлежи на отделна културна идентичност, адаптирана към живота в трудни сухи условия“, добавя д-р Файсал Ал-Джибрин от Комисията за културно наследство към Министерството на културата на Саудитска Арабия.
Учени откриха най-старите скални рисунки: Къде се намират те?
