Еуфорията по Александър Везенков отново заля страната. Снимките му с отличията, триумфалните заглавия и националната гордост създават илюзията за един добре работещ механизъм. Но ако се вгледаме по-дълбоко под повърхността на този блясък, ще открием една неудобна истина: най-големите ни спортни герои в момента не са продукт на "системата", а на нейното отсъствие. Те са доказателство, че за да успее един български талант днес, той първо трябва да напусне пределите на родината си.
Българските спортни великани, за които родината се сеща само след триумф
Везенков е идеалният пример. Въпреки че носи България в сърцето си, неговият баскетболен интелект бе шлифован в Кипър, Гърция и Испания. Там, където методиката не е останала в 80-те години на миналия век, а инфраструктурата не е руина от времето на социализма. Той е плод на европейски професионализъм, облечен в български екип.
Още: Колко пари заработи Александър Везенков с титлата в Евролигата?
Този модел не е изключение, а правило. Спомнете си Григор Димитров. Най-успешният ни тенисист напусна Хасково още като дете, за да търси развитие в академиите "Санчес-Касал" и "Муратоглу". Ако бе останал в родната действителност, днес вероятно щеше да бъде просто един от многото таланти, пречупени от липсата на спаринг партньори и качествена методика. Григор стана гражданин на света, за да може светът да чуе за България.
В автомобилните спортове Никола Цолов върви по същия път. "Българският лъв" не стигна до Формула 3 през картингите в Кюстендил, а чрез академията на Алпин и пълната интеграция в западноевропейската моторспорт култура. Там талантът не се бори с бюрокрацията, а се развива чрез симулатори и инженерна подкрепа, каквито у нас просто не съществуват.
Илия Груев е може би най-чистият пример за "немско качество" с български паспорт. Той напуска страната още като дете и целият му път - от първите стъпки в школата на Рот-Вайс Ерфурт до изграждането му като професионалист във Вердер Бремен, преминава под знака на германската методика. Неговата тактическа зрялост, желязна дисциплина и способност да чете играта не са развити по родните терени, а в една стерилна и силно конкурентна среда, която не прощава грешки. Груев е софтуер, програмиран в чужбина, който работи безупречно на най-високо европейско ниво. Иронията достига своя връх, когато той напълно заслужено бе коронясан за Футболист номер едно на България - признание за огромния му талант, който обаче изобщо не е продукт на българската футболна школа.
Още: Шампион на Европа. Невидим в България
Изводът е болезнено ясен: България се е превърнала в донор на суров материал, който други държави превръщат в злато. Ние сме се превърнали в консуматори на чужд труд, които с гордост развяват знамето само когато финалната линия е пресечена, медалите са на врата и "родните" ни таланти се качат на стълбичката .
Горчивият послевкус остава за нас. Докато продължаваме да се кичим с медали, изковани в чужди академии и по чужди методики, ние просто залъгваме глада си за величие с "вносна" гордост. Истинският успех не е да произведеш емигрант с талант, а да изградиш дом, в който този талант да иска да остане. Докато не го разберем, нашите шампиони ще продължават да бъдат гости в собствената си държава - обичани от народа, но избягали от системата му.
Нашите родни таланти за износ.
Автор: Кристин Попова
