Във Виена, мястото където архитектурата отдавна служи за дневник на обществения дух, Българският културен институт отвори вратите на Дом Витгенщайн за първото издание на „Ден на архитектурата“ – форум, който не просто подготвя отбелязването на столетието на сградата, а я превърна в сцена за разговор между история и настояще, между архив и практика, между две култури, свързвани от устойчиви интелектуални маршрути. Курирана от Елисавета Станчева, програмата обедини лекции, дискусии, филм, музика и градска обиколка, поставяйки началото на планирания като тригодишен цикъл от събития, с предстояща кулминация през 2027 г.
Анета Василева за "наритването" на сгради днес
Етика в естетиката
След приветствие от страна на директора на Българския културен институт – проф. Румяна Конева, началото на лекционната част постави арт-изследователката Минна Антова, която изведе архитектурата на Дом Витгенщайн от чисто естетическа стойност към комплексната взаимосвързаност между акултурацията на едно изтъкнато семейство в Хабсбургската империя и обществените травми на Първата и Втората световна война. В този контекст тя очерта стремежа към етика в естетиката – една от ключовите теми в програмата на събитието, съобщи Елисавета Станчева.
Още: Формата на вдъхновението: 3 изключителни студиа за архитектура и интериорен дизайн
Тази линия – че сгради не просто се обитават, а и се мислят – се разтвори по-нататък в архивните данни от Техническия университет във Виена, представени с подкрепата на д-р Паулус Ебнер. Теодор Караколев от фондация „Български архитектурен модернизъм“ очерта картография на влиянията: как българският поглед към модернизма се възпитава във Виена и се връща у дома, за да участва в изграждането на съвременния град. В допълнение на това, като част от следобедната част на програмата, той представи английското издание на книгата “Madam Architect,” поставяща на преден план жените в професията—не като коректив на канона, а като негова неизговорена част.
Следвоенния модернизъм в България
Продължението си този разговор намери в презентацията на доц. д-р Анета Василева – преподавател в УАСГ и съосновател на фондация „Ново архитектурно наследство“. Тя обърна поглед към следвоенния модернизъм в България и към поколението жени архитекти, оформили неговия човешки мащаб. Нейният разказ вплете в мрежата на модернизма и Виена – като място, където някои от тези архитектки са получили образование или професионални импулси, и като град, който остава постоянен референтен хоризонт в тяхното мислене за съвременност и пространство.
Още: Формата на вдъхновението: 3 изключителни студиа за архитектура и интериорен дизайн
Тъкмо тук присъствието на представители на Margarete Schütte-Lihotzky Zentrum се оказа повече от протоколен знак. Разговорите с ръководителката на центъра Кристине Цвингл и историчката Кристине Оертел предоставиха на участниците в събитието досег до изследователи на виенската перспектива към социалния модернизъм – с неговата етика на достъпната среда, която срещна и българските примери. Темата за видимостта на жените архитекти се вписа естествено в по-широката картина: модернизмът като проект за общество, а не само за стил.
Локалните сюжети говорят на европейски език
Международният контур се доизгради от лекцията на проф. Ханс Хорнийк, президент на Научния комитет на Европейската асоциация на историческите термални градове. Погледът му към Хисаря – курорт с фина архитектура от 1920-те – разкри, че дори привидно локални сюжети говорят на европейски език. В тази логика форумът не просто сравни примери, а предложи допирателни: как една култура разчита друга, как общите пластове на модернизма могат да се превърнат в обща политика към наследството.
Още: Soft Case Studio: Архитектура с характер
Ако лекциите дадоха рамката, то аудиторията ѝ добави материалност. Там се срещнаха архитекти и университетски преподаватели от TU Wien, сред които д-р Ингрид Холшух, както и имена от архитектурната практика като Адолф Щилер („Architektur im Ringturm“) и тандемът Bulant & Wailzer. Присъствието на Марко Нибауер, председател на строителната комисия на Трети район на Виена, презентира полето, в което идеите неизбежно се превръщат в градска реалност. Студенти от TU Wien и гости от Великобритания—между тях докторантката от Warburg Institute Карлотта Гонци—подсилиха усещането за поставяне началото на успешен отворен семинар в града. В края на деня към публиката се присъедини и Gerhard Reiweger, бивш посланик на Австрия в България—дипломатически щрих, който припомни, че културните връзки тук имат свой собствен, дълъг календар.
Български филм триумфира с прожекции в Гърция (ВИДЕО И СНИМКИ)
Музикален епилог
Финалът на програмата бе запазен за Димитър Ненов – композитор и архитект, чиято биография събира двете дисциплини не като професии, а като начини на мислене. Партньорите на събитието от „София Арт институт“ представиха ново-озвучен на английски език филм за него, а пианистката Венета Нейнска изсвири произведения от Димитър Ненов – част от новия ѝ албума The Architect’s View. Този музикален епилог не беше единствено естетски жест, а аргумент в полза на междудисциплинарността: модернизмът не се разказва в една зала, нито в един жанр.
Още: Soft Case Studio: Архитектура с характер
Слънчево затъмнение завинаги променило архитектурата на Древен Египет
„Събитието показа, че архитектурата е език, който свързва култури и поколения,“ бяха думите на проф. Румяна Конева, част от закриващото събитието слово, звучащи и като резюме. От тази гледна точка „Ден на архитектурата“ не просто откри нова серия; той предложи работеща рамка—ежегодна, ако съден по интереса—в която българската и австрийската сцена да продължат диалога си с конкретни проекти.
Има традиция Виена да събира идеи и да ги изпраща обратно по света в по-ясен вид. Първото издание на „Ден на архитектурата“ подсказва, че тази традиция може да бъде и споделена. Дом Витгенщайн, за един ден лаборатория за памет и перспективи, вече има план: да превърне честването на 100-годишнината от построяването на знаковата сграда в дългосрочна програма, в която модернизмът е не толкова минало, колкото метод за разчитане на бъдещето.
Снимки: Ясен Харалампиев
Кадрови промени, оставки, преврати и затвор – в Царска България и в едно по-ново време
