С остри лапи, подчинени на вълнуваща маса от чисти мускули, блестящи очи, бързи рефлекси и смазващи челюсти с остри зъби, лъвовете определено не са хищници, с които повечето животни биха искали да се забъркват. Особено като се има предвид, че те са достатъчно умни, за да ловуват в стада. "Лъвовете са най-големите хищници на сушата, които ловуват в група, и затова би трябвало да са най-страшните", заяви през 2023 г. биологът Майкъл Клинчи от Уестърн Юнивърсити в Канада.
Снимка: iStock
Но в над 10 000 записи на диви животни в африканската савана 95% от наблюдаваните видове реагират с много по-голям страх на звука на съвсем друго животно. Това животно дори не е технически върховният хищник. Това сме ние: хората. Ние сме чудовищата, които дебнат в страховете на другите бозайници. "Страхът от хората е дълбоко вкоренен и широко разпространен", каза Клинчи. "Съществува идеята, че животните ще свикнат с хората, ако не бъдат ловувани. Но ние показахме, че това не е така."
Човешка реч vs. рев на лъв
В проучване, публикувано миналата година, екологът от Западния Университет Лиана Занет и колегите ѝ пускат серия от звуци на животни из водоемите в Националния парк Грейтър Крюгер в Южна Африка и записват реакцията им. Тази защитена зона е дом на най-голямата останала популация лъвове (Panthera leo) в света, така че другите бозайници са добре запознати с опасността, която представляват тези хищници, пише "Science Alert".
Изследователите излъчват звуци от човешки разговори на местни езици, включително тсонга, северно сото, английски и африкаанс, както и звуци от лов, включително лай на кучета и изстрели. Те също така пускат звуци от лъвове, които общуват помежду си. "Ключовото е, че лъвовете издават звуци като ръмжене и такива, като че ли "разговарят", а не реват един към друг", казва Клинчи. "По този начин звуците, издавани от лъвовете, са пряко сравними с тези на хората, които разговарят."
Още: Защо някои животни спят зимен сън?
Не всички участници в експеримента обаче оценяват усилията на изследователите. "Една нощ записът на лъвовете разгневи толкова един слон, че той се втурна и просто разби всичко", каза Занет, имайки предвид камерата.
Почти всички 19 вида бозайници обаче, наблюдавани в експериментите, са два пъти по-склонни да напуснат водоемите, когато чуват хора да говорят, в сравнение с лъвове или дори ловни звуци. Бозайниците включват носорози, слонове, жирафи, леопарди, хиени, зебри и брадавичести прасета, някои от които могат да представляват опасност сами по себе си.
Най-смъртоносното животно на планетата
Но страхът от тези същества рядко ни спира да решаваме тяхната съдба. От ловуването на огромни мамути до отглеждането на най-опасните съвременни животни, ние приемаме всяко предизвикателство.
Още: Удивително откритие: Пауните имат лазери в опашките си
Като най-смъртоносното животно на планетата и основен двигател на еволюцията, хората, за съжаление, са заслужили всеки сърцеразбиващ удар на ужас, който внушаваме в другите. Именно чуването на човешките гласови изрази е предизвикало най-голям страх, обяснява екипът в статията си, което предполага, че дивите животни разпознават хората като реална опасност, докато свързаните с тях допълнителн извуци, като тези на лаещи кучета, са само по-малки заместители. Като се има предвид колко широко разпространени са хората днес, бягството от нас ще бъде само временно, което означава, че тези бозайници, за съжаление, ще продължат да изпитват страх.
Това не е добре за вече намаляващите популации на много видове в саваната, включително жирафите. Както показват предишните изследвания на екипа, дори само продължителният страх може да намали популациите на животни, които са плячка, в продължение на поколения. Но биолозите, занимаващи се с опазване на природата, може би ще успеят да използват тези знания, за да помогнат. Чрез възпроизвеждане на човешки разговори в райони, известни с бракониерството в Южна Африка, те се надяват да държат застрашените южни бели носорози на безопасно разстояние, пише "Science Alert".
Още: Някъде между аншоата и прасетата: Какво е мястото на човека в хранителната верига
"Мисля, че широко разпространеният страх сред бозайниците в саваната е истинско доказателство за въздействието, което хората оказват върху околната среда", каза Занет. "Не само чрез загубата на местообитания, климатичните промени и изчезването на видове, които са много важни неща. Самото ни присъствие в тази среда е достатъчно опасно, за да предизвика силна реакция у тях. Те се страхуват до смърт от хората, много повече от всеки друг хищник."
Цялото проучване ще откриете в "Current Biology".
