С отминаването на младостта ви, може да започнете да се страхувате от остаряването. Но скорошно проучване, публикувано в списание Intelligence, показва, че има и много добри причини да се радваме: за много от нас общото психологическо функциониране всъщност достига своя връх между 55 и 60-годишна възраст. И знанието за това подчертава защо хората в тази възрастова група могат да бъдат най-добри в решаването на сложни проблеми и лидерството в работната среда.
Различни видове върхови постижения
Има много изследвания, които показват, че хората достигат физическия си връх между средата на двадесетте и началото на тридесетте години. Многобройни изследвания показват също, че суровите интелектуални способности на хората – тоест, способността им да разсъждават, да запомнят и да обработват информация бързо – обикновено започват да намаляват от средата на двадесетте години нататък.
Още: В търсене на друго: Учени с изненадващо откритие за женския мозък
Този модел се отразява и в реалния свят. Спортистите обикновено достигат върха в кариерата си преди 30-годишна възраст. Математиците често дават най-значителния си принос до средата на тридесетте години. Шампионите по шахмат рядко са на върха на играта си след 40-годишна възраст. Но когато погледнем отвъд суровата процесорна мощ, се появява различна картина.
От разсъждение до емоционална стабилност
В проучването учените са се фокусирали върху добре установени психологически характеристики, които надхвърлят способността за разсъждение, могат да бъдат измерени точно, представляват трайни характеристики, а не временни състояния, имат добре документирани възрастови траектории и са известни с това, че предсказват реалните резултати. Те са идентифицирали 16 психологически измерения, които отговарят на тези критерии. Те включват основни когнитивни способности като разсъждение, памет, скорост на обработка, знания и емоционална интелигентност. Те включват и така наречените „големи пет“ личностни черти – екстравертност, емоционална стабилност, съзнателност, отвореност към опит и приветливост. Чрез стандартизиране на тези проучвания до обща скала, учените са успели да направят директни сравнения и да начертаят как всяка черта се развива през целия живот.
Върхови постижения в по-късна възраст
Още: 5 въпроса, които разкриват истината за начина, по който остарявате
Някои от измерваните характеристики достигат върховите си постижения много по-късно в живота. Например, съзнателността достига върховите си постижения около 65-годишна възраст. Емоционалната стабилност достига върховите си постижения около 75-годишна възраст. По-рядко обсъждани измерения, като моралното мислене, също изглежда достигат своя връх в по-късна възраст. А способността да се противопоставяме на когнитивните предубеждения – умствени съкращения, които могат да ни накарат да вземем ирационални или по-неточни решения – може да продължи да се подобрява и в 70-те, и дори в 80-те години.
Когато са комбинирали свързаните с възрастта траектории на всички 16 измерения в теоретично и емпирично обоснован претеглен индекс, се появила една поразителна тенденция. Цялостното умствено функциониране достига своя връх между 55 и 60-годишна възраст, преди да започне да спада около 65-годишна възраст. Този спад става по-изразен след 75-годишна възраст, което предполага, че намаляването на функционирането в по-късна възраст може да се ускори.
Премахване на предположенията, основани на възрастта
Констатациите на учените могат да помогнат да се обясни защо много от най-взискателните лидерски роли в бизнеса, политиката и обществения живот често се заемат от хора на възраст между 50 и 60 години. Така че, макар че някои способности отслабват с възрастта, те се компенсират от развитието на други важни качества. Комбинирани, тези силни страни подпомагат по-доброто преценяване и по-обмисленото вземане на решения – качества, които са от решаващо значение на върха.
Още: На каква възраст човек е най-щастлив: Отговор от учени
Опитът на хората обаче е различен
Изследвания са установили, че докато при някои възрастни се наблюдава спад в скоростта на мислене и паметта, други запазват тези способности и в по-късна възраст. Само възрастта не определя общото когнитивно функциониране. Ето защо оценките и преценките трябва да се фокусират върху действителните способности и характеристики на отделните лица, а не върху предположения, основани на възрастта.
Върхът, а не обратното броене
Взети заедно, тези констатации подчертават необходимостта от по-инклузивни практики за наемане и задържане на служители, като се признава, че много хора допринасят с ценни силни страни в работата си в средната възраст.
Чарлз Дарвин публикува „Произходът на видовете“ на 50-годишна възраст. Лудвиг ван Бетовен, на 53 години и напълно глух, представя за първи път Деветата си симфония. В по-ново време Лиза Су, сега на 55 години, ръководи компютърната компания Advanced Micro Devices през един от най-драматичните технически обрати в индустрията.
Историята е пълна с хора, които са постигнали най-големите си пробиви далеч след това, което обществото често нарича „върхова възраст“. Може би е време да спрем да третираме средната възраст като обратно броене и да започнем да я признаваме като връх
