Д-р Иван Стойнев: Трудно ще убедим ЕК да ни позволи да дадем държавен заем за "Белене"

Темата АЕЦ „Белене“ отдавна се превърна в един от примерите за провалени мащабни сделки с участието на държавата в най-новата ни история. Политически определения като „гьол“, в който потънаха милиарди, перманентно се изричат по адрес на нереализирания проект. Той обаче далеч не е приключил – въпреки осъдителната присъда, която „Атомстройекспорт“ извоюва срещу България на арбитража в Женева. Страната ни беше осъдена да плати около 620 млн. евро (близо 1,3 млрд. лева), като допълнително за всеки ден забавяне тече наказателна лихва от 167 хил. евро на ден.

Ще може ли България да се защити адекватно в случая, има ли юридически пътища, които да ни изведат към добър край – Actualno.com разговаря с д-р Иван Стойнев, адвокат от Софийската колегия и главен асистент по право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“. Д-р Стойнев е защитил през 2011 година докторска степен в областта на енергетиката и конкуренцията в университета на Сорбоната, Париж, Франция. През 2012 година е сред основните лектори на Международния конгрес на ядрените работници в Рим, Италия, а през 2014 година участва в работата на 4-тия Международен симпозиум по проблемите на ядрената енергетика, Токио, Япония. От 2013 година води лекции по Защита на конкуренцията в ЕС и Европейско ядрено право в Магистърска програма „Право на ЕС” към ЮФ на СУ ”Св.Климент Охридски”.

Г-н Стойнев, дали според Вас държавната помощ към НЕК за изплащане на иска на „Атомстройекспорт” за оборудването на АЕЦ „Белене” ще бъде допусната от Европейската комисия или може да очакваме проблем от Брюксел, евентуално тази помощ да бъде определена за неправомерна?

Всъщност това е и основният проблем в случая. Държавите в ЕС могат при определени условия да отпускат държавни помощи, но тези помощи трябва да бъдат разрешени от Европейската комисия. Когато това е факт, помощта се счита за съвместима. По отношение на държавната помощ в ЕС има разлика в терминологията – едно е незаконна държавна помощ, друго е несъвместима държавна помощ. Незаконно е, ако страна-членка на ЕС отпусне държавна помощ без изобщо да пита ЕК. Ако обаче има въпрос към ЕК т.е. нотификация и Брюксел не даде разрешение, това представлява несъвместима държавна помощ, защото ЕК е счел, че помощта ще наруши и изкриви ситуацията на единния европейски пазар.

На база на медийните публикации, тъй като правя уточнението, че не познавам детайлно всички документи по казуса „Белене“, според мен относително трудно ще бъде да докажем съвместимостта на тази помощ.

Какъв е другият вариант за България, ако ЕК не разреши директно отпускане на държавни пари на НЕК, за да се плати за „Белене”?

Това вече е въпрос, който трябва да бъде решен на политическо ниво - ние говорим за юридическите аспекти. От икономическа гледна точка решението за заем е разумно решение. Въпросът е как трябва да бъде оформено юридически, за да няма негативни последици за България. Факт е обаче, че първо трябва да изчакаме решението и анализа на Европейската комисия за отпускането на държавен заем за НЕК заради „Белене“. В самото решение за заема е предвидено помощта да бъде отпусната едва след положително решение на ЕК.

Срокът за обжалване пред арбитража в Женева изтече. Можем ли въпреки това да направим нещо на тема „обжалване“?

Не. На база на това, което ми е известно като публична информация за този случай, няма механизъм, който да се приложи. Ако правим нещо повече по случая, то трябва да е чрез нови искове.

Енергийният министър Теменужка Петкова вече посочи като конкретни имена относно провала с „Белене” бившите директори на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков и обяви, че те са подписали договор за поръчка на два реактора без да има договор за изграждане на АЕЦ и без решение на УС на НЕК. Би ли могло това обстоятелство да се използва за обжалване? Например, ако в подписаните документи има анекс за международен арбитраж и пред български съд бъде доказано, че Папазян и Велков са подписали неправомерно, то няма ли решението на арбитража в Женева да платим 620 млн. евро да стане нищожно? Ако е така, какво би последвало?

Можем да търсим отговор в няколко плоскости. Действително, трябва да бъде проверено кой е сключил договора (бел. ред. - за направа на двата реактора), дали договорът е сключен съобразно е юридически изряден. Има основания за защита в тази насока, но вече има влязло в сила решение на арбитража в Женева. Тази линия на защита – за неправомерност на договора, е трябвало да бъде използвана по време на процеса от нашите адвокати. Имаме знанието на принципала, т.е. на държавата, кой е подписал договора. Този договор не е бил таен, цялата тази процедура беше много широко обсъждана, проведохме дори референдум за бъдещето на АЕЦ „Белене“. Няма как това нещо да не се знае – има факти и документи, които могат да бъдат използвани в наша защита, това е било работата на нашите представители пред арбитража (бел. ред. - адвокатската кантора „White and Case”). Предполагам, че те са реализирали тази линия на защита – най-добрият вариант ще бъде, когато излезе пълният текст на решението на арбитража, да видим какво е било свършено.

Нека разгледаме следният хипотетичен вариант – в съда бива доказано, че Мардик Папазян и Любомир Велков са подписали договора за изработване на двата реактора по поръчение на друг човек/институция. Какво би било максималното наказание за поръчителя и за Папазян и Велков?

Това е работа на българският съд – би било абсолютна спекулация да коментирам. Тук колегите по наказателно право биха могли да изкажат по-аргументирано мнение.

Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков вече обяви, че може да платим по-малко лихва върху главницата. Как стои според Вас въпросът там – доколкото аз съм осведомен, лихвата е изчислена по сложна формула с натрупване, а по българското законодателство би трябвало лихвата да е проста. Има ли шанс да намалим тези 220 млн. евро лихва за двата реактора, които арбитражът в Женева отсъди в полза на Русия върху главницата от 400 млн. евро?

Зависи кое право трябва да се приложи съгласно договора. Ако за приложимо право е избрано българското законодателство, би могло да има иск. Ако не е така, то няма как да има иск. Ако приложимо е българското законодателство, то трябва да се знае и кой ще е компетентният съд. Ако компетентният съд е арбитражът в Женева и страните са се разбрали, че българското право е приложимо, то арбитражът е трябвало да се съобрази с българското законодателство.

Какво е мнението Ви относно трупащата се след арбитражното решение т.нар. законова лихва – по 167 000 евро на ден? Адвокат Ивайло Дерменджиев изказа мнение, че тя може да бъде намалена чрез нормативна промяна. Сега законовата лихва представлява основният лихвен процент на БНБ за периода на плащане плюс 10 пункта – може ли държавата да промени формулата и да занижи пунктовете със закон?

Отново зависи от клаузите на договора с „Атомстройекспорт“. Там пише каква е неустойката и на база на какво се определя. Ако е законова лихва съгласно българските норми, то може държавата да измени нормата и може да се очаква намаление на лихвения процент. Но според договора може и да има друг начин на определяне на лихвата. Проблемът с лихвите е, че ако бъде отпусната успешно държавната помощ, натрупаната лихва заради забавеното плащане ще се дължи.

Тази част от решението на Женевския арбитраж вече е обжалвана пред Арбитража в Париж и се чака произнасяне по въпроса. Сложните лихви обаче не са изцяло забранени по българското право. Съобразно чл. 294, ал.2 от Търговския закон е позволен т.нар. анатоцизъм т.е. лихва върху лихвата или т.нар. сложна лихва, в търговското право, т.е между търговци, ако те са се договорили за това.

Мислите ли, че по случая „Белене“ България беше защитена във възможно най-добра степен или заради грешни решения сега обикновените хора ще плащат милиарди за политически провал?

Този въпрос отива малко извън юридическата тематика. На база на информацията, която имам, са направени правилните стъпки за защита на българския интерес. Въпросът е оттук насетне до каква степен са използвани всички способи на защита. Отстрани може да кажем „тук има пропуск“, но юристът отсъжда на базата на доказателствата, които са в официалните папки и официалните пледоарии. В момента, в който излезе изцяло арбитражното решение, ще се види коя страна как е била защитена от адвокатите си.

Интервю на Ивайло Ачев