Джим Бентън не е ученик в основно училище, но това не означава, че не познава живота в него.
Той е автор и илюстратор на книги за малки деца, големи деца и възрастни, които се държат като малки деца. Джим Бентън е създател на детска телевизионна поредица, модна линия и бестселъровата серия „Скъпо тъпо дневниче“.
Здравей, Джим, защо реши да пишеш за деца, и то точно ученици в основно училище?
Основната причина е дъщеря ми: тя е в основно училище, а аз обичам да я разсмивам.
На какво се дължи успехът на „Скъпо тъпо дневниче“ според теб? Какво отличава серията от всички останали дневници на пазара? Защо някои поредици се радват на топъл прием, а други остават незабелязани?
Мисля, че се дължи основно на две неща: децата трябва да я открият (да научат за съществуването й и да й дадат шанс) и след това – да я харесат. Това определено е по-трудната част, но смятам, че когато си искрен и пишеш от сърце, ще стигнеш до децата.
В кое чудовище би искал да се превърнеш, ако имаше тази възможност?
Във върколак, защото се превъплъщаваш във вълк само през част от времето – през останалата част си оставаш човек.
Приятелството заема основна част от „Скъпо тъпо дневниче“ – Джейми и Изабела са най-добри приятелки, а Джейми и Анджелин са врагове, които стават за кратко приятелки и после – пак врагове. Важно ли е наистина приятелството в училище според теб?
Приятелството е важно във всеки един етап от живота. Като малък се чувствах длъжен да се сприятелявам с децата на приятелите на родителите ми. В училище обаче и изобщо по-нататък в живота имах възможността сам да избирам приятелите си и се гордея с това. С някои от тях си приличаме, с други сме коренно различни, но общуването с всички тях ме обогатява и зарежда.
Разкажи ни повече за главната си героиня Джейми Кели.
Джейми е ученичка в основно училище „Макъръл“. Тя е умна, забавна и искрена – винаги казва това, което мисли и чувства, защото споделя единствено с дневничето си. Въпреки че на моменти е лоша и постъпва подло и нечестно (особено когато става дума за красивата Анджелин, в която всички момчета са влюбени, за досадния автор на прякори Майк Пинсети или пък за невъзпитания и отмъстителен бийгъл Стинкър), Джейми има добро сърце. А това е най-важното.
Голяма част от хумора в книгата се харесва и на порасналите читатели, как си го обясняваш?
Хуморът е универсален език – малките и големите често се смеят на едни и същи неща, просто възрастните невинаги си го признават! Единствената разлика е, че децата намират оригването за суперсмешно, а родителите се преструват, че не е!
Кое създаваш първо – текста или илюстрациите, и кое е по-важно?
Обикновено пиша първо текста, но си водя бележки за илюстрациите. Мисля, че илюстрациите са водещи, защото все пак става дума за графични романи.
Серията е много забавна – случва ли се понякога да се смееш на собствените си шеги?
Да, колкото и странно да звучи. От време на време си чета първите книжки от серията и се смея на глас.
