Емили Бар разказва история за порастването, която започва с една целувка

„Единственият спомен на Флора Банкс“ е първият й роман за тийнейджъри и веднага се превръща в хит. Това е история за 17-годишната Флора, която е с амнезия и не помини нищо след 10-годишна възраст. Но една вечер се целува с Дрейк и това остава единственият й спомен. На следващата сутрин момчето заминава за Свалбард, Норвегия, и Флора трябва да го намери, за да открие истината за себе си. Но намира много повече.

Как се пише за тийнейджър с амнезия и защо действието в романа се развива в Арктика – на тези и още въпроси дава отговори Емили Бар в интервю.

Пътувахте до Свалбард, Норвегия, за да опознаете града и да развиете сюжет на книга там. Какво в града Ви вдъхнови?

Една сутрин се събудих с идея за книга в главата ми, чиято история се развиваше в Арктика. Исках да напиша трилър за място, на което никога не се стъмва. Нямам представа защо, но изведнъж бях обсебена от мисълта за среднощното слънце. Имах и неясна представа за главна героиня, която не знае къде се намира и защо е там – объркване, което само се подсилва от факта, че никога не се стъмва. Започнах да проучвам за реално място в Арктика, което да съвпада с картината в главата ми и когато разбрах за Свалбард, знаех, че съм го открила. Това е един архипелаг по средата между северната част на Норвегия и Северния полюс, който е част от Норвегия. Там живеят много повече полярни мечки, отколкото хора. Магическо е.

Как времето, прекарано в Свалбард, Ви помогна да развиете романа?

Отидох сама, разхождах се из града и го разглеждах. Реално това прави и Флора, но тя търси един определен човек. Не вярвам, че можеш да напишеш книга за някое място, без да си бил там (освен ако не става дума за място като Марс). В един от дните отидох на еднодневно пътуване с лодка в дивата природа. Слънцето блестеше, небето беше наситеносиньо и беше абсолютно тихо. Направи ми огромно впечатление – беше ден далеч от човешката раса. Видяхме полярни мечки, арктически лисици и милиони кайри. Знаех, че това пътуване ще изиграе роля в приключенията на Флора и исках тя да намери същото това очарование в него, което и аз открих.

Защо решихте главната героиня да е тийнейджърка с амнезия?

Когато започнах да пиша книгата, Флора беше по-голяма, на двадесет, но така не се получаваше. Пробвах да я направя по-малка и всичко си дойде на мястото. Тя трябва да е тийнейджър заради сюжета: това е история за порастването, която започва с една целувка. Флора трябва да разбере коя е и какъв човек ще бъде също като всички нас. Залозите при нея са по-високи заради амнезията й и се надявам, че читателят ще я подкрепи.

Какво е усещането да пишете за герой, който няма краткосрочна памет? Необходимо ли беше дълго проучване? Научихте ли нещо интересно по време на търсенето?

Беше вълнуващо! Необходима беше много дисциплина при писането, защото се налагаше отново и отново да се връщам, за да се убедя, че Флора не помни нищо скорошно. Цялата история трябваше да бъде в сегашно време и не можеше да има никакви спомени за нищо, случило се, след като тя е била на 10. Това беше изненадващо трудно. Четох много за антероградната амнезия (онлайн и в книгите, най-вече на невероятния д-р Оливър Сакс) и се обърнах към стар приятел от университета - д-р Кевин Фонг, за съвет. Основното нещо, което използвах, е колко упорито трябва да работи човек, ако мозъкът му е различен от нормата: Флора постоянно се ориентира по записките върху ръцете и в тетрадките си.

Беше невероятно! Написах тази книга без издател, защото беше толкова различна от другите ми. Нямах идеи, че някой някога ще я публикува и докато я пишех, изхарчих парите от кредитните си карти и се поуплаших. Трябваше да повярвам в книгата, за да продължа да пиша и когато я представих на света и намерих толкова хора, които искат да я публикуват, беше като сбъдната мечта.

Източник: Еntertainment weekly, www.ew.com