Иван Димитров, "Музикаутор": Очертава се пълен хаос в сферата на авторското право

Г-н Димитров, докъде стигнаха обсъжданията в промените в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)?

Законопроектът беше внесен от група народни представители с идеята да се синхронизират европейските норми за колективното управление на авторското право и сродните му права с българското законодателство. Както знаете, България е в неизпълнение на това свое задължение като държава-членка на Европейския съюз, заради което Европейската комисия ни санкционира с близо 20 000 евро на ден.

Виждаме проблем, тъй като вероятно поради бързане, институциите не спазиха досегашната практика при транспониране на европейски директиви. Законопроектът не е преминал през обществено обсъждане, няма анализ за въздействието му върху пазарната среда, не е внесен в Народното събрание (НС) от ресорното министерство, няма становища на органи като НАП и КЗК, дори не е представена стандартната таблица за съответствие. Това крие сериозен риск от приемане на закон, който може да компрометира пазара за колективно управление на права и да внесе несигурност в отношенията между авторите и ползвателите на защитени произведения.

В рамките на свое заседание Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове приеха законопроекта на първо четене, а на 25 януари беше приет и от Комисията по културата и медиите. Беше дадено уверение, че липсата на обществено обсъждане ще бъде компенсирана чрез съставянето на работна група, която да балансира позициите на всички заинтересовани страни. Самите вносители признаха, че законопроектът има слабости. Според нас, ако проектът не се измени, проблемите, които регистрираме сега, биха се задълбочили.

Какви са основните проблеми, които "Музикаутор" вижда?

За нас остава висящ въпросът защо отново се повдигат теми, по които вече са постигнати трудни компромиси и то още през 2015 година. Тогава в Министерство на културата беше сформирана широка работна група, която изработи консенсусен законопроект, който така и не беше гласуван от Народното събрание.

Проблемите в предложения законопроект всъщност се крият в няколко текста, които не са предмет на директивата и носят чисто български привкус. А именно – според предложените промени ползвателите ще могат да искат корекция на тарифите, без да са заложени ясни критерии за това. Колко точно ще продължат тези преговори също е неясно. Фиксиран е срок от 9 месеца, след което при липса на договорка между двете страни следва медиация. И тук нещата на практика спират. Дори вносителите не могат да отговорят какво се случва, ако и след този срок не се е стигнало до договореност между правоносители и ползватели.

И още - ние настояваме да се запази процедурата по утвърждаване на тарифите от страна на министъра на културата, което отсъства от новия законопроект. Недопустимо е по този начин държавата да бяга от контролната си роля.

Заради всички тези смущаващи сигнали "Музикаутор", заедно с други организации на правоносители, а именно "Филмаутор", "Артистаустор" и "Профон", се обединихме около становището, че обсъждането на "българските поправки", маскирани с директивата, трябва отново да бъде сложено на масата, въпреки че те бяха широко обсъдени само преди 2 години. В противен случай това ще доведе до пълен хаос в сферата на авторското право.

Разбрахме, че ползвателите на авторско съдържание ще могат да искат промени в тарифите на организациите за колективно управление на права. Разкажете повече относно това – например предвижда ли се някаква долна граница, под която не може да се мине или се обмисля друг принцип?

Основното, което ни притеснява в тази ситуация, е не само че ползвателите ще могат да искат промени. Текстът на законопроекта не предвижда нито обстоятелствата, нито период, на който ще може да се прави това. Предлагат се модели, които нямат аналог в Европа и с които ние, естествено, не сме съгласни.

В същото време това са организации на бизнеса и техният основен интерес е да плащат възможно най-малко. Затова е парадоксално, че именно на тях се дава тази инициатива.

Какъв е размерът на ставките, които се плащат на организациите за колективно управление на авторски права в България?

Факт е, че в България се събират най-малко авторски възнаграждения в цяла Европа. Можем да дадем едно сравнение, като се базираме на данните от Световната организация на авторскоправните дружества – CISAC. През 2016 година всеки европеец е давал близо 6 евро за авторски права в сферата на музиката и аудиовизията. В световен мащаб сумата е евро и половина. Възниква въпросът къде е България в тази статистика? У нас за същия период сме събрали малко над 50 евроцента на човек. Казано с други думи – от българския пазар авторите са получили близо 11 пъти по-малко възнаграждения от средното за Европа и близо 3 пъти по-малко от средните стойности за света. Имайте предвид, че в статистиката на CISAC са отчетени всички европейски държави, включително тези извън ЕС.

Ако тази статистика не е достатъчна, ето още – страната ни е в Списък 301 на Търговския представител на САЩ за пета поредна година, тъй като ниското ниво на защита на интелектуалната собственост е показател за инвестиционния климат. България заема 30-то място от 31 държави пък според Международния индекс за правото на собственост. Съществуват също множество доклади и констатации от международни организации за наличие на сив сектор и слабо правоприлагане.

Какви са ставките специално при "Музикаутор"?

Много е трудно да се дадат конкретни цифри, тъй като логиката на тарифите е различна за всеки сектор. "Музикаутор" лицензира телевизии, радиостанции, кабелни, интернет и сателитни оператори, организатори на концерти, търговски и туристически обекти. И още – издатели на дискове, интернет платформи и сайтове. При всички тези ползватели изчисляването на авторските възнаграждения се прави по различен начин, съобразен с европейските практики.

Колко трябва да получи един автор за труда си? Въпросът е повече от сложен, защото тук нямаме материални измерения, а у нас задължението да се плаща за духовни и културни продукти все още е тема, която среща силен отпор. Когато, обаче, авторските дружества решат да променят тарифите си, това става само сред сериозен сравнителен анализ – той се съобразява както с икономическата обстановка у нас, така и с резултатите, които постига съответният бранш в България. Дали пазарът може да приеме тези стойности става ясно след преговори, които понякога траят години, което често ощетява авторите и то сериозно.

Когато беше обявено завеждането на дело пред Европейския съд заради пропуските в законодателството ни по отношение на авторските права (по чл. 43 от Директивата за колективното управление на авторски права), ЕК изрично посочи, че не сме обяснили как осъществяваме мониторинг относно това дали организациите за управление на колективни права плащат навреме и точните дължими суми на авторите. Има ли проблеми по отношение на плащане на дължими суми към автори, чиито права се управляват от "Музикаутор"?

"Музикаутор" е едно от най-добре работещите дружества в България по отношение на разпределянето на авторски възнаграждения. През месец март тази година започваме да работим с нов софтуер, който отваря нова страница при разпределението. Инвестирахме огромни средства да създадем съвременна технология, именно за да оптимизираме дейността си. Това ще постави страната ни в много по-добра позиция по отношение на колективното управление на права в световен мащаб.

Основен проблем в наша дейност остава събирането на авторски възнаграждения заради законови и процедурни хватки, които се използват от ползвателите, както и заради липсата на адекватен контрол от страна на държавата.

Показателно е, че дори киното, което се помещава в сградата на Министерство на културата – контролният орган по ЗАПСП, няма лиценз за музикалните права. Този факт не предизвика никаква реакция сред народните представители и тези на институциите по време на дискусиите в Народното събрание. Всичко това говори за недобра среда за развитие на интелектуалната собственост в България и за слабостта на държавата да се справи с тази ситуация.

Интервю на Ивайло Ачев