"Един голям процес започна още през 80-е години, когато силната криминогенна обстановка накара родителите да приберат децата от улицата, оставяйки ги пред синия екран вкъщи. Там обаче заплахите не само че не са по-малко, но са и много по-непознати. Екраните бдят като тотем в онемелия дом, в който няма разговор за ценности и същинските обществени, но и чисто човешките теми. Затова децата се социализират в групи като тази "Кръв и чест"". Това коментира в Студио Actualno социологът Елена Дариева по повод откритите нацистки символи и знамена на групата младежи от Пловдив, които са участвали и в убийството на Георги Кузов.
"От своя страна те използват един бърз и лесен механизъм за достигане до сърцата на хората, а именно - тази форма на самоидентификация през някакви белези. Те могат да са на расова и етническа основа, но трябва да сме бдителни кога тези разбирания и ценности преминават в усещане за превъзходство и изключителност. Тези ценности се формират на база отрицание на другия и дефиниране на врага", обясни още социологът.
Според Дариева темата за радикализацията в момента е актуална и заради травматизма ни като общество.
"За екстремистките групировки и радикализирани общности отдавна се знае, те често се преплитат с различни младежки субкултури. Един от утвърдените пътища за социализация на младите хора е през някаква групова идентификация - за да бъдеш приет, по необходимост искаш да принадлежиш към нещо. В модерния социален свят мрежите и онлайн пространството играят ключова роля в този процес на социализация. Алгоритмите изтласкват най-крайните проявления във фийда и затова се стига до по-скоростна радикализация", обясни още тя.
Снимка: Getty images
На въпрос дали още ентусиасти могат да бъдат повлияни от тези крайни течения в мрежите, или най-после държавата ще влезе в положението си и ще се справи с тези процеси в дълбочина, Дариева обясни:
"Очакванията са държавата да влезе в ролята си по превенция, но и по възпиране. Темата е актуална и има привлекателен момент към това - принадлежността носи стигма, която гражданското общество ясно даде, като защити жертвата. 19% не е никак малък дял - това е всеки пети от младите хора. Разделителната линия тук е избора между сигурност (стремежа за силната ръка и налагането на йерархия и ред) и свободата от друга страна.
Още: Нацистки символи и арестувани малолетни: ДАНС с акция след убийството на Георги Кузев
Защо общественото доверие към правителството на Румен Радев спада и защо "пактът за ненападение" на опозицията към властта бе скъсан - гледайте целия разговор във видеото.
