Любомир Стефанов: Балонът "Има такъв народ" се спука зрелищно и за съжаление не беше пълен с райски газ

Можеше за пет минути в Народното събрание да се приключи цялата драма с първия мандат и да се премине към връчването на втория и евентуално третия. Но не искам да звучи като обвинение това, че не са станали политици. Те не искат да са политици, тъй като тяхната заявка беше, от референдума насам, когато станаха ясни политическите амбиции на проекта, че искат да подменят статуквото, т.е. с антисистемна насоченост. Обаче впоследствие разбраха, както председателят на парламентарната група г-н Йорданов каза, че зорлем трябва да направят партия, че да променят системата отвътре, защото отвън не става революция. И в България като демократична държава не се получават нещата както те си ги представят – хъшовски.

И затова, влизайки в парламента, те смятаха, че са изпълнили задачата. Но си нямаха никаква идея за правилата на играта. Добра, лоша, демократичната политическа система има такива правила. Спазваш ги, докато не стигнеш фазата, в която можеш да ги промениш. Ултимативното общуване беше нарушение на правилата. Това обаче е колкото присъщо на политическата култура в парламентарната демокрация, толкова и на базовата гражданска. От самото си шоу, където правят нещата по един начин, централизирано около личността на Слави Трифонов, като че ли тези хора са останали с впечатление, че така трябва да се прави политика – императивно, в първо лице единствено число. А доста често видяхме, че г-н Йорданов не знае какво мисли Слави Трифонов, който сутринта казваше по една телевизия „ама ние няма да подкрепяме никой за президент, рано е, не сме го мислили“, а по обяд излиза и казва „ей го, бе, Радев е нашият човек“. Не балонче, ами розово зайче, както се казва.

Оттам нататък притеснителното е, че този начин на правене на политика на коляно, на писане на смешки, те по един или друг начин се опитаха да го представят като медийна стратегия, да тестват нагласи, да видят кое върви и кое не върви, го пренесоха и в парламента. И се сърдят обаче на всички, но не и на себе си. Не търсят вината в себе си, което за мен е много тревожно. Защото разумните, зрелите хора първо поглеждат себе си и като видят къде са им ръбовете и какви са, тогава почват да търсят вината в другите. Тука всички са им виновни. Колкото и да е странно, тези всички прословути, статукво и протест, казват: „Ама никакви преговори не е имало. Тези хора дойдоха, ултимативно ни показаха някакви слайдове, един списък с имена и край“. Оставам с впечатление, че разбират императивно мандата, който им е даден от гражданите с 670 хиляди гласа, че нещата трябва да се променят. Т.е. тази система трябва да бъде разтурена. Цитирам по памет един от техните кандидати за правосъден министър: „Трябва кочината здраво да бъде разтресена“, каквото и да означава това. Мен лично истински ме притеснява, когато някой кандидат за публичен пост в държавата ми говори по този начин. Т.е. демократичната държава е направена на кочина и кочината трябва да я разпаднем. Иначе казано, от зловонната купчина трябва да изплува някакъв нов феникс, обаче може да бъде и политическо чудовище. Не съм склонен да вярвам на човек, който говори така. Да поема риска да му дам мандат и да видя какво ще произведе това негово деяние.

Демокрацията е консенсусно упражнение за всички, включително и за твоите опоненти. Базовата гражданска култура в българското общество, за която говорим пожелателно за гражданско общество и гражданска култура, само че къде точно се учим на това, кой ни учи на това?

ИТН си повярваха прекалено много и пренесоха до голяма степен модела на правене на шоу, цинизма, говоренето от последна инстанция в начина, по който, то не е общуване, влязоха в контакт с останалите политически агенти. В нито един момент не останах с впечатление, че те искат да общуват, да разменят идеи, да сравнят програми.

Самата заявка да направиш правителство с 65 депутати е арогантна. Повярвал си си, че представляваш българския народ. Не, не го представляваш. Представляваш една четвърт от гласувалите на последните избори, които са рекордно ниски за трийсетгодишната история на демократичната ни държава – 42%. Смешно е. Г-н Трифонов и хората около него живеят с усещането за резултата като да е след референдума. Те тогава според мен се объркаха, защото решиха, че два милиона и седемстотин хиляди души, които подкрепиха техните неща и не мина за 45 хиляди гласа тяхното предложение, са всъщност хората, които ще ги подкрепят. Иначе казано, едва ли не една трета от българския народ, или половината, е с тях. Те разчетоха грешно посланието. То не беше за тяхната инициатива и за Слави Трифонов и неговото шоу. То беше размахване на жълт картон на политическата система и на партиите. Това са тотални диаметрално противоположни послания. Ако така продължават да я карат, да, вярвам, че на следващите избори ИТН ще бъде изметена.

Още – във видеоматериала