Любомир Захаринов: При траен спад на криптото, европейската ай-гейминг индустрия ще е най-привлекателният работодател за IT специалисти

Любомир Захаринов е завършил Breda University of Applied Sciences. Работи и става акционер в българското представителство на 12-тата най-голяма одиторска мрежа в света HLB International. Създава онлайн хазартния оператор AlphaWin и веригата игрални зали AlphaBET.

Г-н Захаринов, в разгара на световното първенство по футбол се чуват поредни коментари за слабата регулация на онлайн хазарта или както е по-модерно да се нарича ай-гейминг бизнеса у нас. Как ще коментирате това?

За разлика от почти всички сектори в българската икономика, ай-геймингът не е развиваща се, а зряла индустрия. Тоест, от една страна нуждите на българския потребител от подобни развлечения са добре задоволени, а от друга държавната регулация е утвърдена и работеща. Ако погледнете регулациите в най-развитите икономики като САЩ и Япония, то ще видите колко на по-ранен етап е не законодателството, а дори публичният дебат там. Например, в САЩ все още дебатират дали при онлайн залог, играта се провежда там, където е мобилният телефон или където е сървърът. Тоест, дали ако изпращате заявка за залог от хотел в Палм Бийч до сървър в индианския резерват Големият Кипарис, пред законодателя всичко е законно и играта се провежда в резервата? Подобни казуси се движат през американските щатски конституционни съдилища от години и вероятно няма да се изчистят поне още десетилетие. Япония пък е забранено на японски компании изобщо да предлагат ай-гейминг. Така японските играчи са принудени да правят регистрации в чуждестранни сайтове, което усложнява многократно целия процес, а за някои игри дори го прави невъзможен или рисково нерегулиран. На този фон, българската регулация може да не е съвършена, но е достатъчно пълна и ефективно функционираща.

Ако регулацията е добра и пазарът е наистина зрял, тогава как се развиват самите разработчици и дистрибутори на игри и свързаните услуги?

България е „гореща“ дестинация за разработчици на игри като през последните години се създадоха и продадоха няколко стартиращи компании за 8 и 9-цифрени суми. Разработването на хазартни игри и свързаните услуги изисква определена комбинация от прецизност и креативност, която се среща в нашата държава. Ние имаме както прецизни и дори перфекционисти програмисти, така и креативни художници, композитори и саунд дизайнери, за което допринасят както българските, така и чуждестранните университети в страната. Например, макар и да е в сферата на традиционния гейминг, вчера получил образование в България японски композитор бе отличен за саундтрака на най-добрата екшън компютърна игра на годината. Тази комбинация от таланти привлича както стартиращи компании, така и местни и международни корпорации в ай-гейминга да създават свои офиси и клонове.

Повишават ли се заплатите на самите работещи, обаче? Знаем, че инфлацията в България изпреварва тази в Европа? Как се справя вашият сектор с икономическия натиск върху служителите?

Заплатите на глобално ниво са се повишили с 12.5% като в някои сегменти като мениджъри и висококвалифицирани програмисти повишението е над 15%. За България не съм виждал статистически данни, но съм сигурен, че ръстът на заплащането и подобряването на условията на работа в ай-гейминга надхвърлят средното за страната и се доближават, а може би и вече надминават нивата в IT сектора. Всъщност, мисля, че при траен спад на крипто индустрията, европейската ай-гейминг индустрия ще е новият най-привлекателен сектор за IT специалистите. Игрите и услугите стават все по-сложни и това предоставя нужните предизвикателства и заплащане на програмистите, художниците и композиторите.

Устойчив ли е, обаче, този ръст, за който говорите?

Смятам, че растежът на индустрията, който в момента е около 10% годишно и се очаква да се задържи на същия темп до края на това десетилетие е устойчив по две причини. Първо, имаме около 5-10% годишен ръст в зрелите европейски пазари, сред които и България. Това показва, че играчите оценяват високо нивото на забавление в онлайн хазарта и хазарта като цяло и своеобразно индексират консумацията си с ръста на своите заплати и инфлацията. Второ, най-развитите икономики в света като САЩ и Япония продължават да са в категорията на развиващи се хазартни пазари. Тоест, когато общественият дебат там се консолидира около либерализирането и унифицирането на регулаторната рамка (второто е особено важно за федералните страни), то годишният ръст на хазарта и особено ай-гейминга там ще е в двуцифрени числа. Така че да, ръстът е устойчив и както работещите може да са спокойни, че започват кариера в една перспективна индустрия, така и предприемачите могат да са сигурни, че инвестират времето и ресурсите си в поле с нарастващи възможности.

Последният ми въпрос е за най-наболялата тема във вашия сектор – моралната страна. Без да навлизаме във вечния дебат дали хазартът като цяло е морален, то как се справяте с продължаващата частична стигма, която индустрията носи? Най-малкото тя остава в една по-особена графа за фондовете за дялови инвестиции, университетите, банките, дори европейските фондове?

Няма защо да отричаме нещо, което е факт. Стигмата съществува, но тя отслабва, защото самият продукт става по-сложен и по-стойностен. Това не е просто кутия с въртящи се картинки, която ти прибира половината пари, докато пътуваш на корабче и пиеш бира, както беше преди 20 години. Днес ай-геймингът предоставя интерактивно, богато и мулти-сензорно възприятие. Това е продукт, чието създаване е предизвикателство дори за най-талантливите IT специалисти, художници, композитори и саунд дизайнери. Да, поради технически и регулаторни причини все още не сме достигнали нивото на изживяване в традиционните видео игри, но вървим в тази посока. Смятам, че обществото и служителите виждат, че в тази индустрия се влагат значителни усилия, креативност и ресурс и съответно тя се отваря все по-широко към талантите и бива оценена справедливо. Например, в компанията, която създадох и ръководя, обмисляме дългосрочно партньорство с един американски университет в сферата на изкуствата – те са отворени към нашата индустрия и техни кадри вече са реализирани в нея. Както са казвали бащите на пазарната икономика – хората гласуват къде е най-добре с краката си, нали така?