Огнен Спахич: Наблюдава се изключителен мързел в интелектуалната сфера

Как станахте писател?

Преди всичко искам да изтъкна, че повечето, което съм написал е повече плод на читателския ми, отколкото на житейския ми опит. Вече не се сещам точно как съм започнал да пиша, но се сещам за онзи стресиращ момент малко след 20-те ми години, когато най-напред открих читателския ми талант, а по-късно - писателския.

Роден сте в малка, но много красива страна. Дали това е допринесло за творчеството ви?

Клеър Томалин: Преди 30 години мислехме, че животът на жената ще се улесни. Не се улесни

Хората не четат за живота на жените, така както за живота на мъжете. Много е важно да се погледне на живота на жените в детайли. Започ...

Прочети повече

Празният лист пред писателя е празен лист по същия начин както в София, в Подгорица или Ню Йорк. Писането е преди всичко усамотение. Когато разберете, че никой не може да ви помогне в тази ваша работа, това ще ви помогне да се освободите от всички неща, които ви спират. Мястото, на което живея и на което най-често пиша е едно и също. Черна Гора като една млада, но относително хаотична страна едва сега достига до момент, в който започва да има нормални проблеми, каквито са политическата корупция, организираната престъпност. Тези проблеми бяха много сериозни в миналото пред 90-те в бивша Югославия.

Как това отминало време се е отразило на творчеството Ви?

В тийнейджърските ми години се появи идеята, че аз искам да пиша световна литература, макар да звучи арогантно. Естествено е това драматично десетилетие да определи някои пластове в начина на писане. Но зависи от читателя дали ще разпознае в текстовете някои от тези явления. Читателят винаги има право. Не считам, че литературата трябва да помага на някого, нито смятам, че има нужда и не съм се опитвал. В този свят никому не е било лесно никога. Всички герои, които се появяват в разказите ми по някакъв начин са повлияни от моите впечатления, травми, но и от читателския ми опит.

Вашата тайна за писане е?

99% талант и 1% работа. Но точно този 1% работа може наистина да е изтощителен. За да се направи спойката между таланта и работата е нужна наистина добра концентрация. Освен това хората често си мислят, че талантът е константа, че може да го сложите в джоба си и той ще си остане такъв, какъвто е, но всъщност той е променлив и човек трябва да се грижи за него.

Пьотр Пажински: Много бързо човечеството забрави уроците на историята

Роден през 1973 г., Пьотр Пажински е сред най-обещаващите имена в съвременната полска литература. Известен е още като талантлив журнал...

Прочети повече

Какво ви вдъхновява най-много?

Не зная! Писането е потребност, която имам вътре в себе си. Това е начинът да преминавам през всеки ден. Това е моят начин.

Как ще коментирате, случващото се в Европа?

Това само още един израз на лицемерие. Това е една трагедия. Никой няма да спаси жертвите на тази криза. Цяла Европа и цялата себична цивилизация показва едно зло лице. Защото винаги идеалистично вярваме, че след трагедия като тази в Югославия Европа ще се поучи от старите си грешки, но всъщност това не се случва.

Какво трябва да се случи, за да стане светът по-добър?

Палитра от 16 разказа за търсенето на смисъл и конфликтите в живота на модерния човек

„Глава, пълна с радост” е сборник от 16 истории, които по необичаен начин интерпретират драмата на модерния човек. Животът ...

Прочети повече

Трета световна война. Шегувам се! Наблюдава се изключителен мързел в интелектуалната сфера.

Защо?

Заради природата на хората, те са такива каквито са и вероятно ще останат такива.