Петя Петкова и науката на разбираем език

Изграждаме бъдеще, в което цигареният дим да е само спомен“, споделя с усмивка Петя Петкова, ръководител „Научни въпроси“ във „Филип Морис България“. Петя Петкова има над 15-годишен професионален опит в областта нa пpaвoтo, peгyлaциитe и вpъзкитe c oбщecтвeнocттa. Била е нa pъкoвoдни пoзиции във вoдeщи мeждyнapoдни кoмпaнии. Петя вярва в думите на Айнщайн: „Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре“.

А може ли науката да бъде преведена на разбираем език?  Абсолютно задължително е, смята тя. Може ли науката да сложи край на конвенционалните цигари, има ли прилив на доверие в нея след глобалната пандемия и какво е мястото на жените в този фрагментиран бранш, където отговорите са подкрепяни със силата на фактите, говорим с Петя Петкова.

Професионалният ви опит е впечатляващ. Как разбирате дали една компания е следващата правилна стъпка за вас?

За мен най-важно е работата, която върша, да е интересна, да има предизвикателство, да предлага различни и сложни ситуации, чието разрешаване винаги ми носи професионално удовлетворение. Корпоративната култура и добрите отношения в екипа са също от голямо значение за това да се чувствам добре в работната среда. Компаниите, в които съм работила, са в сфери, които са предизвикателни сами по себе си, и никога не ми е било скучно.

„Филип Морис България“ предлага на служителите всичко, което аз много ценя – динамична работа в страхотен екип и култура, толерираща уважение, етика, прозрачност и развитие. Уникално е да работиш във „Филип Морис Интернешънъл“ в момента.

Компанията преминава през радикална трансформация на своето портфолио, като от цигарите се префокусира към бездимните продукти.

Огромна част от мисията на „Филип Морис Интернешънъл“ за изграждане на бъдеще без дим е свързана с науката и е подкрепена от нея. Трябва ли науката да бъде преведена на ежедневния език, за да е достъпна и лесносмилаема?

Наистина, зад бездимните продукти на „Филип Морис Интернешънъл“ стои много солидна наука, в която компанията инвестира значителни средства в последните години. Правени са лабораторни изпитвания на токсичността на продуктите, клинични проучвания, постмаркетингови проучвания и изследвания на възприятието на потребителите. Това са милиони страници с научни изследвания, над които са работили лекари, химици, биолози и други учени.

Напълно разбираме, че голямата ангажираност на медицинските специалисти, на представителите на научните среди и на държавните органи не им позволява да прочетат цялата тази информация. Затова се стремим да им представим нашите научни данни във връзка с намаляването на вредата от тютюнопушенето в синтезиран вид. Най-голямата група хора, които искаме да запознаем с резултатите от нашите научни изследвания, са пълнолетните пушачи, които не се отказват и продължават да пушат. Тъй като пушенето е най-вредната форма за доставяне на никотин, те трябва да са информирани за по-малко вредните алтернативи. За тях информацията трябва да е на достъпен и ясен език.

Има ли въобще лесносмилаема наука?

Както е казал Алберт Айнщайн: „Ако не можеш да обясниш нещо достатъчно просто, значи не го разбираш достатъчно добре“. Лесносмилаема, но и изобщо лесна наука няма. Най-трудната наука може да се обясни ясно и достъпно. А за нас, хората, които работим с науката, свързана с намаляване на вредата от тютюнопушенето, е задължително да я познаваме толкова добре, че да я обясним кратко и разбираемо.

Световната пандемия накара всички ни да се обърнем към науката. Някои обаче ѝ обърнаха гръб.

Прилив или отлив на доверие в науката усещате след трудните препятствия, които споходиха света?

Аз твърдо вярвам в науката и в нейната градивна сила, когато се използва за добри и хуманни цели. От моя опит във фармацевтичната индустрия знам, че науката може да промени човешкия живот и има иновации, с които се лекуват заболявания, смятани доскоро за нелечими. Не мисля, че хората са обърнали гръб на науката във връзка с пандемията. По-скоро се увеличи страхът, и то първичният страх за живота. Поради това станахме по-скептични и предпазливи.

Кое е най-голямото предизвикателство за намаляването на риска от тютюнопушенето и за науката зад бездимните продукти?

Пълнолетните пушачи имат право на информация за всички възможности, за целия избор от продукти, и особено за тези, които са по-малко вредни от това да продължават да пушат. Тези хора заслужават да чуят дебат, който се основава на доказателства, а не на догми. Това е и най-голямото предизвикателство пред нас – нашите бездимни продукти са подкрепени от научни доказателства и ако се води дискусия за тях, тя трябва да е основана на наука, а не на емоции.

Япония беше една от първите, които приеха подхода за намаляване на вредата от тютюна, и бездимните продукти там доведоха до реално намаление на броя на пушачите. Възможно ли е България да бъде страна без тютюнев дим в бъдеще?

Проучване, направено в Япония след въвеждане на бездимните продукти на пазара и широката им употреба в страната, сочи не само намаляване на продажбите на цигари, но и намаляване на броя на хоспитализациите от заболявания, свързани с тютюнопушенето. Ние искаме да заменим цигарите с научно обосновани по-малко вредни алтернативи на продължаващото пушене, колкото е възможно по-скоро. Това обаче не можем да постигнем сами.

За да се реализира визията за бъдеще без дим, трябва да има мерки, насърчаващи повече пушачи, които в противен случай ще продължат да пушат, да преминат към бездимни продукти.

Може ли науката да сложи край на конвенционалните цигари? Не трябва ли потребителите да изберат да спрат да пушат?

Безспорно най-добрият избор за всеки пушач е да спре да пуши. За съжаление обаче, реалността показва, че има хора, които продължават да пушат. За тях трябва да има приемливи продукти и в същото време по-малко вредни от това да се продължи пушенето.

Тук именно е ролята на науката и технологиите.Бездимните продукти са резултат от взаимодействието на новите технологии и науката. Голяма част от вредните вещества в цигарения дим са резултат от горенето. Развитието на технологиите направи възможно да се разработят бездимни продукти, при които няма горене и са по-добър вариант от това хората да продължават да пушат.

Компанията вече изпълни целта си до края на 2022 г. 40% от мениджърските позиции да се заемат от жени. В България тази цифра е дори по-висока. От друга страна обаче, научните среди все още се опитват да постигнат баланс. Има ли в науката мъжка и женска гледна точка?

„Филип Морис Интернешънъл“ налага и насърчава култура на уважение, равноправие и толерантност. Тук всеки е свободен да изказва своето мнение, да дава идеи и да бъде себе си. Компанията притежава и сертификат от Фондация Equal-Salary за предоставяне на равно заплащане на мъжете и жените.

Не мисля, че и в света на науката мъжете и жените са третирани по различен начин или че гледните им точки се приемат по различен начин само заради различието в половете. Там би трябвало да се цени и признава резултатът, както и да се ценят хората, които са по-креативни, по-усърдни и по-задълбочени.

Материалът се публикува с подкрепата на „Филип Морис България“.