София Щерева пред Actualno.com: Пандемията форсира адаптацията на музикалния бранш онлайн

Г-жо Щерева, ПРОФОН предприе мярката за авансово плащане към творците у нас като спасителен план в периода на пандемия. Какъв е размера на разпределените средства до момента? Само членовете на дружеството ли могат да се възползват от тях?

Заради коронавируса - спасителен план за артисти и продуценти

"Музикалният бизнес е тотално парализиран в момента. Артисти, продуценти и автори са оставени без приход заради тоталното спиране на вс...

Прочети повече

От тази помощ могат да се възползват всички продуценти и изпълнители, независимо дали са членове на ПРОФОН, или не. Условието е да са участвали в разпределението на средства за 2018 г. След подаването на заявление имаме ангажимента да извършим плащане към правоносителя в седемдневен срок. Останалaта сумата за неговия лицензиран репертоар ще бъде разпределена през септември. Антикризисната мярка влезе в сила от 13 април и към момента са освободени близо 900 000 лв. към творците, които бяха лишени от приход и сцена заради коронавируса.

Как ще изглежда музикалният бизнес у нас след COVID-19? Колко сериозни ще бъдат загубите за сектор "Публично изпълнение" заради липсата на концертна дейност и множеството затворени доскоро търговски обекти?

Пандемията форсира адаптацията на бизнеса в дигиталния свят, като единствената добра новина за музиката беше ръстът в стрийминга заради периода на карантина. Артистите бяха лишени от живи участия, концертният афиш и турнетата бяха замразени, фестивалите на открито - отложени директно за догодина. Вирусът парализира и редица бизнеси, използващи музиката като добавена стойност – молове, супермаркети, кафенета, фитнес центрове, ресторанти. Рестартът след близо тримесечна пауза ще бъде дълъг и мъчителен, а загубите от сектор "Публично изпълнение" ще са в размер на милиони левове. Средно всички територии в Европа предвиждат около 30% спад на приходите от музика. При концертите спадът ще е над 50%.

Българска асоциация на музикалните продуценти стана Национална агенция за ISRC код. Това, според експерти, е една от малкото добри новини в бранша. Защо? Какви са ползите?

Без ISRC код животът на всеки звукозапис и музикално видео в дигитална среда е невъзможен. Това е дигиталното ЕГН на творбата и с него тя става лесно разпознаваема за мониторинг системите на ПРОФОН. Това, от своя страна, значи и шанс за по-висок приход от използвания репертоар в радио, телевизия и онлайн. ISRC кодът може да бъде регистриран от правоносители със статут на продуцент, или самопродуциращи се артисти. Регистрацията е напълно безплатна и е силен бизнес инструмент в ръцете на творците.

Само 15% от заведенията у нас плащат за сродните права на музиката, която пускат

Около половин милиона лева – на толкова се равнява сумата, която сдружението за колективно управление на сродни права „Проф...

Прочети повече

Според глобалния музикален доклад приходите от стрийминг за пръв път надхвърлят повече от половината приходи на индустрията. Каква е ситуацията на българския пазар?

България не прави изключение от световните тенденции и ръстът от стрийминг у нас за 2019-та е над 65%. Това е сигурен знак, че българският музикален каталог трябва да се дигитализира с колкото се може по-бързи темпове, за да могат артистите и продуцентите да монетизират максимално ефективно репертоара си. В момента той присъства хаотично, а голяма част от него тотално липсва заради казуси с права. И тук регистрацията на ISRC кодовете ще изиграе ключова роля за идентификацията на звукозаписа и пълноценния му онлайн живот.

Колко важни ще са приходите от лицензиране на музика за оцеляването на бранша, след като животът се върне към някаква нормалност?

Във всеки цивилизован пазар приходите от права са това, което осигурява сигурност и спокойствие на творците в момент на криза, тъй като тя ги лишава от жив контакт с публиката. Изключително важно за българските продуценти и изпълнители е да се държат за правата си, защото приходите от тях, особено от дигиталното, са спасителен пояс в настоящето, а ПРОФОН работи и за трансформацията им в справедливо бъдеще.

Интервю на Румен Скрински