Мария Киркова чака реванш от Съдбата - в Сочи

"Трябва да загубиш нещо за определен период от време, за да осъзнаеш колко много може да ти липсва, ако го няма. И когато отново е твое... Тогава просто си много по-силен".

Това не е цитат от дебела книга, споделян в социалните мрежи. Мъдрите думи са най-обикновен извод, до който човек стига сам, след двегодишен преход през ада. По този трънлив път Съдбата реши да преведе най-добрата българска алпийка Мария Киркова. Думите са нейни и звучат обещаващо. От тях струи надежда, че този път, третият, на Олимпиада ще бъде щастливият. Защото Съдбата й е длъжница. И вече й даде знак, че реваншът предстои.

На Мария беше поверен свят символ - националният трибагреник. Най-опитната от 18-те спортисти, които ще представят България на Зимните олимпийски игри в Сочи, ще бъде знаменосецът ни. В нейните ръце трикольорът ще бъде на мястото си. Тя заслужи тази гордост дори само заради искрената радост, с която посрещна съобщението за първия й голям успех на отсрещния бряг на Черно море.

"Събудиха ме с тази новина. Помислих, че сънувам! Скочих от леглото и ходих напред-назад в стаята. Трудно е да осъзнаеш такова нещо. Започнах да идвам на себе си, когато ми звъннаха приятели и роднини да ме поздравят, спомня си с искрено вълнение Мария. – За мен това е голяма чест. Благодарна съм! Ще нося българския флаг на олимпиада!".

Родената на 3 януари 1986 година Мария Киркова се върна на пистата след две тежки операции на рамото. Първата, заради фрактура, беше направена в България и се оказа неуспешна. Принудителната втора беше в Германия. Последва продължително и болезнено възстановяване. Най-добрата българска алпийка обаче показа типичния за зодията й "Козирог" характер в най-трудния период от кариерата си и се върна на пистата по-силна от преди. От началото на сезона тя демонстрира сериозно израстване и четири пъти се качи на подиума в състезанията от ФИС, в които участва. В единия от тях беше на най-високото стъпало.

"Само спортист може да разбере колко тежко е да си контузен и да стоиш встрани от спорта си, коментира трудностите тя. – Ужасно е! А за мен този период беше много дълъг. Трябва да си силен характер, за да успееш да се върнеш. Но когато отново се качих на ските, удовлетворението и удоволствието се оказаха по-силни от всичко".

Мария дължи на баща си Стефан огромната любов към алпийските ски. "Този спорт е в сърцето на татко. Качил ме е за първи път на ски, когато съм била само на 3 години, разказва тя. – От тогава това е животът ми. И не само моят, на цялото ми семейство".

Родителите се посвещават изцяло на кариерата на дъщерята. Иванка и Стефан са плътно до Мария във всяко нейно решение. Преживяват заедно радостта от успехите, страдат при загубите, чувстват болката й при контузиите. И имат традиция, която са превърнали в закон. На всеки 3-и януари, когато е рожденият ден на Мария, семейството трябва да е заедно. За да празнуват. "В повечето случаи точно по това време тя участва на едно силно състезание в Загреб, разказва майка й. – Случвало ни се е дори да й носим торта от България там, за да отпразнуваме според традициите този ден заедно".

След кошмарните две години далеч от "Белия керван" бащата Стефан Кирков е готов на всичко само и само да види детето си отново на пистата. Така през миналата година всеотдайният татко пребродил фермите в България, за да намери единственото подходящо за дъщеря му месо за ядене – заешко. Всичко в името на перфектната подготовка за олимпиадата в Сочи.

Преди началото на сезона в ските Мария се подложила на кръвен тест, чрез който специален диетолог определил подходящите храни за нея. Целта била да изчисти напълно организма си от токсините и мазнините и да натрупа мускулна маса. Оказало се обаче, че единственото месо, което може да си похапва е заешко.

"Нямаше нужда да отслабва. И така си беше добре, но реши, че трябва да промени храненето си. Ние, естествено, помогнахме максимално, разказва всеотдайният баща. – Тогава обиколих всички магазини в София и никъде не намерих заешко месо. Наложи се да търся ферми, за да купя. Но се справихме. Мария свали много килограми и се радваме, че сега се чувства добре и е доволна".

МАРИЯ ОБЕЩА: НЯМА ДА СЪМ "КУФАР" В СОЧИ!

Мнението на хората влияе на Мария Киркова. Страстите около нея са типично по български от "Осанна" до "Разпни го". Затова тя не смее да изрече на глас голямата си цел на Олимпиадата в Сочи.

"Да съм жива и здрава. Нищо не се знае. Никога не съм говорила конкретно за целите си, признава тя. – Хората си мислят, че като отидеш на олимпиада и вече всичко е наред. Но не е така. За мен това ще е трета олимпиада, знам какво е. Чувала съм много пренебрежителни коментари като: "Ей, вие сте куфари!". И това не е така. Никой не може да се постави на нашето място. Нямаме личен живот, учим на път... Борим се с много сериозна конкуренция. Тренираме на сняг само в една трета от времето, което съперниците ни прекарват в подготовка на пистата. Ние сме от България, спечелили сме квоти и отиваме на олимпиада. Това пак е нещо. Няма нужда да говоря за Австрия и Швейцария, за Нова Зеландия и Чили и за условията, с които разполагат техните състезатели. Аз знам само едно – ските са животът ми и единственото нещо, което умея да правя. Затова на тази олимпиада ще дам всичко от себе си, ще направя каквото мога! И само Господ ще реши какво заслужавам да получа!".

ПОРТРЕТ НА МАРИЯ ОТ ФАКТИ:

- Родена е на 3 януари 1986 година в София. Висока е 165 см, тежи 63 кг. Тренира алпийски ски от близо 20 години. За трети път ще участва на олимпиада. Досега има 5 старта в кариерата си на Зимни игри. От тях в 4 не успява да пресече финалната линия. В един завършва на 33-о място. В дългата си спортна кариера има 11 старта на пет световни първенства и 12 участия в състезания за Световната купа. На универсиадата през 2007 г. в Италия се нареди осма на слалом.

- На Зимните игри в Сочи Мария Киркова ще участва в две дисциплини. Първият й старт е на 18-и февруари с двата манша в гигантския слалом. Надпреварата в най-техничната дисциплина – слалома – по програма трябва да се проведе на 21-и февруари. Мария е единствената българска представителка в алпийските ски при жените.

- През тази година ще завърши втора бакалавърска степен, специалност "Финанси". Първата е по "Икономика". След това мисли да продължи образованието си с нещо, свързано със спорта. Смята, че комбинацията от финанси, икономика и спорт е доста подходяща, за да остане близо до това, което най-добре може да прави.

- Обича всичко, което й осигурява висок адреналин. След ските, най-много си пада по моторите. Карала е мотор, но преди олимпиадата е получила строга забрана да се качва на него, за да не се контузи. Обожава да играе футбол и тенис. Слуша всякаква музика. Любимият й филм е "Транспортер".

- Признава си, че не може да готви. Справя се добре само с талятели карбонара. Има и още няколко ястия, които е опитвала да прави с различен успех, без тя самата да е много доволна от резултата.

ЗВЕЗДАТА:

Само Мария може да спре Мария?!

Само Мария Хьофъл Рийш може да спре Мария Киркова. Звучи прекалено смело, дори абсурдно, предвид факта, че германката е лидер във временното класиране за Световната купа. Нищо обаче не пречи да помечтаем за обратното - нашата Мария да спре суперзвездата в "Белия керван". Коя обаче е Мария Хьофъл Рийш? Родена е на 24 ноември 1984 година в германския зимен курорт Гармиш-Партенкирхен. Тя е една от най-високите алпийки в световния елит. Извисява се до впечатляващите за жена 181 см. Цялото семейство на Мария - баща й Зигфрид, майка й Моника, по-големият й брат Ян и сестра й Сузана, споделя любовта към пистите. Мария Рийш, като българската си съименничка, се качва на ските, когато е едва на 3 години. На 16 обаче германката вече е сред най-добрите в "Белия керван".

Удивителният талант на девойката Рийш й носи седем медала от 2001 и 2003 година на Световните първенства за младежи, включително три златни при комбинацията и супер-Г. Дебюта си при жените Рийш прави през 2003-а. 18-годишната тогава германка завършва на пето място на комбинацията на Световното първенство в Сейнт Мориц.

Две тежки травми в коляното оставят Мария Рийш далеч от пистите през 2005-а и 2006-а година. Завръщането й обаче е с гръм и трясък - печели три поредни малки кристални глобуса - в комбинацията, на Супер Г през 2008-а и в слалома през 2009-а. Германката триумфира в слалома и Суперкомбинацията във Ванкувър, които са единствените й до момента медали от олимпиада. През 2011-а на Световното в родния й Гармиш-Партенкирхен печели два бронза в спускането и Супер-Г, а в Шладминг през миналата година грабна златото в Суперкомбинацията.

Голямата конкурентка на Мария Хьофъл Рийш на пистата - американката Линдзи Вон, всъщност, е и най-добрата й приятелка. Звездата на САЩ обаче ще присъства на започващите в петък игри в Сочи само като телевизионен коментатор. Тежка контузия в коляното я остави извън "Белия керван" този сезон.

ПОРТРЕТ НА МАРИЯ ХЬОФЪЛ РИЙШ ОТ ФАКТИ:

- Мария Хьофъл Рийш познава България. Тя участва в първия старт от Световната купа в Банско и остана впечатлена от гостоприемството на страната ни. Определи писта "Томба" като истинско предизвикателство.

- Състезавала се е с мъже, но само на тренировка. Смята, че е немислимо това да се случи в официално състезание, каквото желание имаше приятелката й и основна съперничка Линдзи Вон. "Не мога да си го представя. Някои писти на мъжете, като тази в Кицбюел, са много опасни за жените. Физически разликата между мъжете и жените остава много голяма", категорична е германката.

- Голяма фенка е на футбола. Признава, че си почива най-добре с мачове на германския национален отбор. "Но не, когато водим с 4:0 на Швеция и после ни вкарат 4 гола, разбира се, припомня с усмивка един неприятен резултат тя. - Обичам вечерите по ресторанти със съпруга ми. Но най-много ми харесва, когато си останем двамата вкъщи и играем табла".

- Въпреки впечатляващите си 181 см, Мария обожава високите токчета. Обича да пазарува и да се облича модерно. Но не харесва кича, предпочита класическата елегантност.

- Обожава бързите коли. Като цяло движението е нейната стихия. Не може да стои на едно място. Смята, че времето е безценно и не трябва да бъде губено. Страхува се само от болести. Не е суеверна, но винаги става от леглото първо с левия крак.