"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Леката атлетика често е наричана „Царицата на спортовете“. И това не е случайно. Причината е, че с лека атлетика под някаква форма се занимава вероятно най-голяма част от населението на Земята – дали е бягане, спринт, скок на дължина, скок на височина и т.н, и т.н. Именно голямата популярност на леката атлетика обаче ѝ носи и доста негативи. Професионалните състезатели редовно са проверявани за употребата на допинг, а в много случаи са и уличени в използването на забранени стимуланти.
Именно една такава история ще ви разкажем днес. Историята на една от най-противоречивите суперзвезди в леката атлетика. Тази на Флорънс Грифит Джойнър – най-бързата жена на света. Жената, чийто рекорди на 100 и 200 метра спринт са все още непобедени, но и рекорди, които будят полемика заради евентуалната употреба на допинг.
Още от малка Флорънс Грифит е звезда
Флорънс Делорез Грифит е родена на 21 декември 1959 година в Лос Анджелис. Тя е седмото дете от общо 11 в семейството на електротехника Робърт и съпругата му Флорънс, която работи като шивачка. Още от малка нашата героиня се занимава с лека атлетика и печели два пъти поред „Националните младежки игри Джеси Оуенс“.
След завършването на гимназия Фло-Джо, както всички наричат бъдещата звезда, влиза в колеж. Тя обаче напуска само след една година, за да работи като банков служител и да помага на семейството си. Тогава се намесва нейният треньор Боб Кърси. Той успява да намери достатъчно средства, които да гарантират, че Флорънс ще продължи да следва, но също така няма да се притеснява за финансовото благосъстояние на близките си.
Тя е една от най-добрите спринтьорки в Америка
С времето Грифит се утвърждава като една от най-добрите американски спринтьорки. През 1980-та тя покрива нормативите на 100 и 200 метра спринт за участие на Олимпийските игри в Москва. Американското правителство обаче решава да бойкотира събитието заради Студената война и мечтата на Флорънс да се покаже на голямата сцена приключва.
Въпреки това тя продължава да се занимава с лека атлетика и през 1984-та участва на Игрите в родния ѝ Лос Анджелис. Грифит се представя на доста добро ниво и печели сребърен медал на 200 метра. През 1987-та идва и първата титла от голямо първенство. Флорънс взима златен медал от Световното в Рим с щафетата на САЩ на 4х100 метра.
Фло-Джо разбива конкуренцията на Игрите в Сеул
Именно през 1987-ма тя сключва брак с олимпийския шампион в тройния скок Ал Джойнър и става Флорънс Грифит Джойнър. Оттам идва и прякорът ѝ „Фло-Джо“. Спринтьорката продължава да се занимава с лека атлетика, но времената ѝ са далеч от най-добрите показатели на 100 и 200 метра. Само седмица преди пробите за Олимпийските игри в Сеул през 1988-ма тя бяга 100 метра за 10,99 секунди.
Всичко се променя по време на самите проби, като на 1/4-финалите Флорънс записа време от 10,49 и поставя нов световен рекорд. Тя чупи предишното постижение на Евелин Ашфорд с близо 3 десети. На Игрите в Южна Корея Грифит Джойнър не оставя шанс на конкуренцията. Тя печели златото в спринта на 100 и 200 метра, както и при щафетата 4х100. Във финала на 200 метра Флорънс поставя нов световен рекорд – 21,34. На 4х400 метра пък печели сребро.
Отказването ѝ от спорта буди доста въпросителни
По време на кариерата си Грифит Джойнър е известна със своя нетрадиционен стил. Спринтьорката често е облечена в ярки трика и има дълги нокти, които по онова време не са приети от публиката. Въпреки това e любимка на повечето фенове по света. Всичко обаче се променя само няколко месеца след Олимпийските игри в Сеул.
През март 1989 година Американската асоциация по лека атлетика гласува въвеждането на задължителни, но на случаен принцип, допинг тестове. Дни преди вота обаче Фло-Джо обявява, че слага край на кариерата си. Това веднага е прието като знак, че спринтьорката е взимала забранени стимуланти, за да постигне своите резултати. Слуховете са подхранени и от факта, че Грифит Джойнър успява в рамките на само година – преди Олимпийските игри в Сеул, да подобри времето си на 100 метра с близо половин секунда, а на 200 метра с 0,62 секунди.
Обвиненията в употреба на допинг
След края на кариерата на Флорънс редица големи атлети разкриват, че тя е взимала стероиди. Един от тях е легендата Карл Люис, който пише за това в своята автобиография. Въпреки това, липсват каквито и да било доказателства за нередности, тъй като Грифит Джойнър е минала без проблем всички задължителни тестове преди големите състезания. Флорънс не обръща внимание на обвиненията и дори става част от кабинета на президента Бил Клинтън като съветник за физическото възпитание и спорта.
На 21 септември 1998-ма Флорънс Грифит Джойнър умира в съня си на едва 38-годишна възраст. Тя си отива от този свят, след като получава тежък епилептичен припадък и се задушава. След направената ѝ аутопсия се оказва, че е имала аномалия на мозъка, която я предразполага към припадъци, като е лекувана за този проблем през 1993-та и 1994-та. Аутопсията също така разкрива, че няма следи от употребата на медикаменти или забранени субстанции в организма. Това обаче не слага край на спекулациите относно нейните успехи и дали те са били постигнати честно.
Така завършва историята на Флорънс Грифит Джойнър – най-бързата жена на света, жената, чийто рекорди на 100 и 200 метра спринт все още са непобедени. Фло-Джо си отиде от този свят като суперзвезда в леката атлетика, но въпросителните около постиженията ѝ все още стоят на дневен ред.
Автор: Бойко Димитров
ОЩЕ от „Пас към миналото“: 150-килограмовият вратар, който забърка един от най-големите скандали в историята на ФА Къп
