"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Голямата Нешка Робева е изградила едно от най-великите поколения на българската художествена гимнастика. Неслучайно нейните възпитанички са известни като "златните момичета". В началото на 80-те години на голямата сцена изгряват имена като Илиана Раева и Лилия Игнатова, но Робева твърдо настоява да внедри една друга гимнастичка в националния отбор. Въпреки че работата ѝ е под въпрос заради това нейно намерение, легендарната треньорка успява да наложи неизвестната дотогава състезателка и тя веднага доказва защо. Нейното име е Анелия Раленкова. Тя се появява сякаш от нищото... и си тръгва също толкова неочаквано, но покорила целия свят само за четири години.
Анелия Раленкова - първата българка с две абсолютни европейски титли
Анелия Раленкова е родена на 25 декември 1964 година в София. Съвсем малка тя се докосва до магията на художествената гимнастика и започва да тренира под наставленията на Златка Бончева. Впоследствие Ани е едно от "децата на Бончева", както Илиана Раева и Лили Игнатова, които великата Нешка Робева избира да вземе под крилото си и да започне да ги тренира. Трите състезателки са много близки помежду си, като Илиана и Анелия дори живеят на една улица и прекарват голяма част от свободното си време заедно. Въпреки добрите им взаимоотношения, конкуренцията между тях е безкомпромисна. Има, обаче, една съществена разлика между Анелия и останалите две грации, тъй като Нешка Робева решава да я разграничи от тях. За разлика от Илиана и Лили, Раленкова впечатлява с пластичността си, затова Робева я противопоставя на бързия им стил. Тя очаква от нея "да шокира, провокира и привлича вниманието с неочакваност".
Робева за малко да загуби поста си заради Раленкова
Анелия дълго време заема ролята на резерва в националния отбор. През 1979 година Нешка Робева решава да ѝ даде шанс за изява и включва абсолютно неизвестната дотогава гимнастичка в състава за Световното първенство в Лондон за сметка на Кристина Гюрова. Този ход никак не допада на определени фигури и скандалът достига до Централния комитет на Българската комунистическа партия. От там вземат решение да уволнят легендарната треньорка. Освобождаването ѝ обаче ще отнеме време, тъй като решението трябва да се утвърди от Българския съюз за физкултура и спорт, и това спасява поста на Робева. Тя продължава да налага Раленкова в националния отбор и причината за упоритостта ѝ си проличава най-ясно на Световното в Мюнхен две години по-късно.
Баба Ванга предрече триумф на Раленкова в дебюта ѝ на световно първенство
Преди всяко състезание на "златните момичета" Нешка ходи в Рупите при пророчицата баба Ванга. В навечерието на заминаването им за Германия тя предрича следното: "Момиче с "А" ще спечели, Анито ще победи!". Именно това се случва с Мюнхен. В дебюта си на голямата сцена Анелия Раленкова става абсолютна световна шампионка в многобоя в конкуренцията на своите съотборнички. На пресконференцията след състезанието журналистите се обръщат към Илиана Раева с въпроса как възприема загубата си от Раленкова. Тя е категорична, че напълно е заслужила златото. Раленкова пък казва, че силите между трите са изравнени и всяка една от тях е можела да спечели. Всичко е съвсем логично. Тези три момичета са израснали заедно, всеки ден тренират до предела на силите си заедно и са се научили да гледат истината в очите. Раленкова печели още злато на бухалки и три сребърни медала на въже, топка и лента от шампионата в Мюнхен.
Съчетанията на Анелия се отличават с много трудност и рискови елементи. С работата си с уреда тя поставя много от основите на българската школа и стил. Освен това тя има много характерна техника на работа с уреда и както казва за нея Нешка "има страшно бързи ръце". През следващата 1982 година Раленкова става и абсолютна европейска шампионка на първенството на Стария континент в Норвегия. Тя печели и злато на въже и обръч, а на бухалки е втора. През 1983 година участва на Световното в Страсбург, откъдето си тръгва със сребро от многобоя, злато на обръч и три бронзови медала на топка, бухалки и лента. Тогава родните грации пътуват до САЩ за предолимпийски турнир. Още по време на първия си ден отвъд Океана Ани се влюбва в страната и казва на Илиана Раева, с която седят заедно в автобуса, че един ден ще живее там.
Контузията, която спря Раленкова само на 20 години
Следващата 1984 година е олимпийска, а най-големият спортен форум ще се проведе в Лос Анджелис. Съчетанията на Анелия, които впоследствие ще останат в историята, са най-голямата държавна тайна, тъй като рускините следели изкъсо подготовката на родните състезателки. По тази причина никой не бе виждал композициите на "златните момичета". България обаче е сред страните, които бойкотират Игрите и Раленкова, както и останалите ни грации, насочват вниманието си към другото най-голямо състезание за годината - Европейското във Виена. Тогава обаче настъпва момент, който изцяло преобръща живота на 20-годишната гимнастичка. Тя получава тежка травма - парализа на десния крак, която я принуждава дори известно време да се движи в инвалидна количка. Лекарите я съветват да спре с художествената гимнастика, за да не остане напълно неподвижна.
"Лебедовата песен" във Виена
Въпреки лекарската препоръка, Раленкова решава да се подготви за Европейското във Виена и там да бъде "лебедовата ѝ песен". С много труд и усилия тя успява да влезе в челната тройка на България и заминава за Австрия, за да представи съчетанията си, две от които са се превърнали в нейни любими - "Съмър Тайм" с топка и "Болеро" с лента. Анелия играе със сериозни болки във Виена, но все пак успява да преглътне трудностите и става абсолютна европейска шампиона в многобоя. Най-впечатляващото е, че при последното си излизане на килима, изкарва 10-ка, при положение, че друга оценка би я лишила от първото място. Така тя се превръща в първата българска гимнастичка, спечелила две абсолютни европейски титли. Във финалите на отделните уреди печели още три златни медала - на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента. Паметен край на една велика кариера. В чест на постиженията ѝ през 80-те години на нея са кръстени бисквитите "Анелия".
Раленкова спази думата си и замина да живее в САЩ
Макар и само на 21 години, единственото, за което мисли родната грация, е почивка. След отказването си от спорта тя започва да учи философия в Софийски университет. В този период се ражда и нейният син Владимир. През 1989 година Раленкова сбъдва голямата си мечта и заминава да живее в САЩ, както преди шест години бе казала на Илиана Раева. Тя се премества по покана на директора на американската федерация по художествена гимнастика, която иска от нея да развие спорта в страната. Българката решава да се посвети на треньорската кариера и веднага приема. Тя обикаля Щатите, без да може да говори нормален английски през първите четири месеца. Заедно с други четири треньорки посещават 35 града и във всеки един клуб, където има спортна гимнастика, създават секция за развитие на художествената. След това се установява в Сиатъл, където открива своя школа през 1991 година.
"Щяха да ме вкарат в затвора, ако използвах същите методи"
Самата тя разкрива, че отвъд Океана е трудно да се гради високо спортно майсторство, тъй като американците не са толкова дисциплинирани. Раленкова дори казва, че там биха я вкарали в затвора, ако подложи гимнастичките на методите, с които тя е израснала. След 15 години в Сиатъл, българката преписва школата си на своя колежка и се мести в Палм Бийч, Флорида. Причина за тази промяна е по-добрите метеорологични условия, които предлага областта, тъй като в Сиатъл времето е дъждовно през по-голяма част от годината. Тя се нуждае от повече слънце, тъй като старите ѝ травми - парализата на десния крак и дископатия, отново започнали да я тормозят. Във Флорида Реленкова загърбва спорта и започва да се занимава с недвижими имоти. Там тя среща и голямата си любов - Джон, за когото се жени няколко години по-късно. Сватбата се провежда в тесен кръг в България в къщата на Илиана Раева и Наско Сираков, които са кумове. След това следите на Анелия Раленкова се позагубват. За последно Илиана Раева разкри за нея през 2014 година, че се е преместила да живее в Англия.
Така днес само най-близките ѝ хора знаят какво се случва с една от най-великите гимнастички от "златното" поколение на Нешка Робева. Само за четири години на голямата сцена тя остави отпечатък, какъвто някои състезателки не могат да постигнат през цялата си кариера. Раленкова успя и да сбъдне голямата си мечта да заживее отвъд Океана, където постави основите на художествената гимнастика. Постигнала огромни успехи в живота си, тя намери голямата си любов и се оттегли от светлините на прожекторите. Макар днес почти никой да не чува за Анелия Раленкова, нейното име завинаги ще остане вписано в историята на художествената гимнастика.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Жената, която пренаписа историята на хокея и НХЛ
