От 2 до 7 август шест български града ще имат изключителното удоволствие да слушат на живо "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра". Вдъхновени от музиката на Йохан Щраус - син и под диригентството на маестро Гуидо Манкузи, музикантите обещават да съживят блясъка и магията на златната епоха на виенската класическа музика във Велико Търново (2.08), Варна (3.08), Бургас (4.08), Пловдив (5.08), Стара Загора (6.08) и София (7.08).
Продуцент на турнето на "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" в България е Георги Радев. Роден и израснал във Велико Търново, Радев завършва висшето си образование в Икономическия университет – Варна, след което заминава за Виена, където се специализира в областта на ивент мениджмънта и проектния мениджмънт. Паралелно с обучението си създава компания, която организира културно-масови събития както в Австрия, така и в България.
Снимка: Георги Радев/Личен архив
Още: Организаторите на събития в България учредиха Асоциация на българската събитийна индустрия (АБСИ)
След 2015 година се завръща трайно в България и започва да развива и другата си професионална страст – дигиталния маркетинг. В рамките на 15 години в сферата на събитийния мениджмънт организира множество концерти, турнета и фестивали – както на български изпълнители в чужбина, така и на световноизвестни артисти в България.
С опит в организацията на концерти, фестивали и представления на най-големите български сцени – от София и Варна до исторически локации като Царевец, Георги Радев успешно съчетава артистичната визия с прецизно менажиране на процесите – от договарянето с международни артисти и логистиката до комуникацията с медиите и публиката. Той е организатор на едни от най-мащабните музикални и сценични събития у нас. Името му стои зад турнетата на световноизвестни формации като "Виена Шьонбрун Оркестра" – дворцовият оркестър, носител на австрийската традиция в класическата музика, и впечатляващия танцов спектакъл "Огънят на Анадола", който представя богатството на анадолската култура чрез уникално съчетание от музика и хореография.
Концертът на "Виена Шьонбрун Оркестра" пред храм-паметника "Св. Александър Невски" през 2022 г., снимка: Георги Радев/Личен архив
Въпреки многобройните професионални успехи, казват, че най-голямото му щастие и приоритет остава семейството.
Днес ще разговаряме с него за предизвикателствата в културния мениджмънт, за това какво стои зад едно впечатляващо турне и за бъдещите му проекти.
Още: Латино ритми и еуфория: Колумбийската звезда J Balvin с уникален концерт в София (СНИМКИ)
--------------------------------------------------------------
Как се зароди идеята да доведете Johann Strauss Virtuosen Orchestra в България?
Тази идея живееше в мен от години. Тя се роди още по времето, когато учех ивент мениджмънт във Виена – град, в който музиката буквално се носи във въздуха. Там разбрах, че културата не е само изкуство, тя е преживяване, атмосфера, отношение. И още тогава си казах, че един ден искам да създавам събития, които да носят това усещане – и в България. Johann Strauss Virtuosen е един от оркестрите, които носят най-чистата форма на виенска музикална традиция – и не просто я изпълняват, а я оживяват. Когато разбрах, че предстои 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус, осъзнах, че моментът е настъпил. Това е онзи тип събитие, което не се прави просто, защото може, а защото трябва. Защото вярваш, че ще остави следа.
Таня Джартова-Салюстио, Петър Хосек (мениджър на "Виена Шьонбрун Оркестра") и Георги Радев, снимка: Георги Радев/Личен архив
С какво това турне е по-различно от други културни събития у нас?
Това турне не е просто концертен цикъл. То е пътуване – през история, традиция, красота и вдъхновение. За разлика от много културни събития, които се случват на сцена и остават в рамките на вечерта, тук говорим за преживяване, което започва още с мястото, с обстановката, с духа на всяка локация. Подбрахме сцени с душа – като крепостта Царевец или градината на Военната академия в София – за да съчетаем музиката с пространството. И най-важното – в този оркестър свирят двама българи, които ще излязат на сцена пред своите близки, пред своята родина. Това е вълнение, което се усеща не само от тях, но и от публиката.
Още: Бразилска неделя с класическа музика и страст: финал на летните "Софийски музикални седмици" 2025
Как избрахте градовете и залите за концертите от турнето?
Изборът беше внимателен и съзнателен. Искахме да обхванем шест от най-големите и културно активни градове в България – София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Велико Търново. Но не търсихме просто зали, а пространства с характер, със собствена история. За мен музиката има нужда от контекст – тя звучи различно в крепост, в ботаническа градина, в университетски двор. Царевец е място, което носи българската идентичност в камък, в тишината на нощта. А София – в сърцето на столицата, където културният живот кипи, заслужаваше сцена, която да подчертае класата на събитието. Така открихме идеалното място в двора на Военната академия – красиво, тихо, внушително.
Защо избрахте именно Йохан Щраус – какво символизира той за съвременната публика?
Йохан Щраус е повече от композитор – той е културен символ. Символ на една Виена, в която музиката е част от ежедневието, от празника, от мечтата. Неговият валс е не просто танц – той е живот в ритъм, емоция в движение. За съвременната публика Щраус е като отворена врата към време, в което изяществото и финесът са били добродетели. А това не е остаряло – напротив. Колкото по-забързан е светът, толкова повече имаме нужда от спиране, от преживяване. И Щраус ни го предлага – с лека усмивка и невероятна музикална дълбочина.
Смятате ли, че българската публика е запозната с творчеството на "Краля на валса"?
До голяма степен – да. Много хора знаят мелодиите, чували са ги в новогодишни концерти или по телевизията. Но да чуеш тези произведения на живо, изпълнени от оркестър, който е закърмен с виенската традиция – това е нещо съвсем различно. Там се случва истинското запознанство. Българската публика е интелигентна, емоционална, чувствителна към красотата – вярвам, че тази среща ще бъде не просто опресняване на познанието, а преоткриване.
Още: Театър, музика и смях в сърцето на Борисовата градина и през юли
Снимка: Георги Радев/Личен архив
Какви бяха основните предизвикателства при организирането на това турне?
Най-голямото предизвикателство беше мащабът. Когато координираш шест концерта, в шест различни града, с музиканти от чужбина, с местни партньори, с пътувания, репетиции и техническа подготовка – всяка стъпка е критична. Времето е сгъстено, отговорността е огромна. Няма втора възможност. Но пък има огромно удовлетворение, когато всяко парченце от пъзела си дойде на мястото. Има моменти на напрежение, но и много щастие, когато видиш как публиката реагира, как сцената оживява, как светлината среща звука в идеалния миг.
Още: Sofia Finest: The Ultimate Summer Sound Experience
Как се осъществи сътрудничеството с музикантите от оркестъра – и какво е тяхното впечатление от България?
Работата с музикантите беше изключително професионална и човешка. Johann Strauss Virtuosen са не само виртуози, те са и артисти с отношение, с уважение към всяка сцена, независимо къде е тя. А когато разбраха, че ще свирят в България – при това под открито небе, в толкова силни и символични места – подходиха с истински ентусиазъм. Особено българските музиканти от състава – за тях това е сбъдната мечта. Те ми казаха: "Да свирим Щраус в родината си, пред нашите близки – това е върхът на нашата лична и професионална история." А такова нещо се усеща от публиката – и я докосва дълбоко.
Какъв е мащабът на турнето – колко души са ангажирани, какъв е техническият екип?
Говорим за около 40 музиканти, пътуващи с оркестъра, плюс над 20 души в техническия и организационен екип, които се грижат за логистиката, сценичната реализация, сигурността и комфорта на всички участници. Във всеки град се включват и местни екипи, което прави цялостната организация още по-мащабна. Това е голям механизъм, в който всеки човек е от значение – от озвучителя до човека, който посреща публиката на входа. Само когато всички са в хармония – както в един оркестър – се получава вълшебството.
Планирате ли да продължите с подобни мащабни културни проекти в България?
Да, със сигурност. Това е едва началото на поредица, която се надявам да се превърне в традиция. Вярвам, че българската публика заслужава най-доброто – и го иска. Вече водим разговори за следващи турнета – не само с класическа музика, но и с други жанрове. Балет, опера, камерна музика, сценични спектакли... Искам България да се превърне в сцена за културни събития от световна величина – и знам, че това е възможно.
След феноменалния успех на "Огънят на Анадола", ще срещнем българската публика с нова турска танцова сензация, която идва в България за първи път. През месец ноември турнето на трупата ще премине през София, Пловдив, Варна, Шумен и Велико Търново. Под режисурата на Серхат Турак спектакълът "Танцът на епохите" се ражда след шестгодишно проучване на историята на танца в Турция – културен кръстопът между Азия и Европа. Подготовката отнема 18 месеца, през които Турак прослушва над 400 артисти, за да подбере 140 танцьори – най-голямата професионална трупа в страната. На 4 ноември в България пристигат 40 от тях, за да представят традициите, фолклора и гордостта от своя произход в 30 впечатляващи танцови сцени.
Още: 6 факта за Йохан Щраус-син – Кралят на валса, чиято музика звуча и в Космоса
Има ли други известни оркестри или формации, с които водите преговори?
Да, но на този етап не бих споделил конкретни имена. Само ще кажа, че работим по нови партньорства с формации от Германия, Франция, Италия и Австрия – и в близките месеци ще има много добри новини. За мен е важно не просто да доведа име, а да създам събитие с дълбочина, с концепция, с отношение. Това е формулата, на която ще държа и занапред.
Какво бихте пожелали на българската публика в навечерието на това вълнуващо музикално преживяване?
Да дойде. Да слуша. Да почувства. Да си позволи лукса да бъде вдъхновена. Пожелавам на всеки един зрител да намери своя момент – дали в един валс, в едно струнно соло или в аплодисментите на финала. Пожелавам им да си тръгнат по-леки, по-усмихнати, по-свързани със себе си и с другите. И най-вече – да повярват, че красотата все още има значение. И тя ги очаква.
