Българският туризъм е "умрял кон", който с една "държавно спонсорирана илюзия" се прави опит да бъде изправен на крака. Моделът на българския туризъм явно не работи, но не работят и мерките за спасяването му, защото "когато един модел работи, той не чака държавата да му купи туристи".
Това коментира предприемачът Вергиния Накова, сертифициран маркетинг и бизнес консултант, по повод идеята за дотирани полети на германски туристи.
Историята за умрелия кон
Още: 30€ за 2 развалени торти и ужасно кафе: Скандална сметка от наш курорт взриви мрежата (СНИМКИ)
"Правителството обмисля да дотира полетите на германските туристи и това веднага ме подсети за историята с умрелия кон. В консултантските среди често се разказва така. Когато разбереш, че яздиш умрял кон, най-разумното нещо е да слезеш (Индианска поговорка). Но в организациите обикновено се случва друго. Първо се събира работна група, която да установи дали конят наистина е умрял. После се канят външни консултанти, които да направят анализ на причините за ниската му мобилност", пише Накова.
И продължава: "След това се прави стратегия за повишаване на мотивацията на коня. Назначава се проектен мениджър, който да следи напредъка. Създава се нова процедура за по-ефективно яздене. Организира се обучение на ездачите, защото може би проблемът не е в коня, а в начина, по който го яздят. После се отпуска допълнителен бюджет, защото конят е важен за сектора. И накрая някой казва: "Ако не подкрепим коня сега, ще загубим цялата екосистема около него".
Тя коментира, че тази история й идва наум всеки път, когато види поредния опит държавата да спасява нещо, което очевидно не работи като модел.
"Не казвам, че туризмът не е важен. Напротив. Важен е. Но точно защото е важен, не може всяка година да изглежда като пациент в реанимация, който оживява само когато някой му включи системата. Когато един модел работи, той не чака държавата да му купи туристи. Когато един сектор е конкурентен, той не обяснява всеки сезон защо без още малко помощ няма да издържи. Когато една система е здрава, тя може да има трудни години, може да има кризи, може да има нужда от временна подкрепа, но не живее постоянно с мисълта, че някой друг трябва да ѝ реши пазара", категорична е тя.
По думите й точно това вижда и в бизнеса.
"Понякога проблемът не е, че няма достатъчно пари. Понякога проблемът е, че моделът е изчерпан. Че продуктът не е достатъчно добър. Че преживяването на клиента е посредствено. Че стандартът е нисък. Че управлението е реактивно. Че всички чакат „сезонът да е силен“, „държавата да помогне“, „пазарът да се оправи“, „хората да се върнат“, вместо да си зададат далеч по-неприятния въпрос: А ние наистина ли сме достатъчно добри?", пише още Накова.
И продължава "дисекцията" на проблемите на българския туризъм:
"Но когато основният модел е умрял, няма значение колко красиво ще го опаковаме.
Още: Хотелиери искат пътните ремонти да са съобразени с летния сезон
Може да му направим национална кампания.
Може да му купим ново седло.
Може да обясним, че без него ще загине цялата икономика.
Може да съберем бранша, министерството, експертите, работната група и трима души с PowerPoint презентации.
Накрая пак си стоим пред един умрял кон и се чудим защо не тича.
И най-смешното е, че винаги някой ще каже:
"Да, но ако го подкрепим още малко, може да тръгне."
Не, няма да тръгне.
Защото има огромна разлика между временна помощ и държавно спонсорирана илюзия, че неработещият модел просто има нужда от още малко пари, още малко реклама и още малко търпение.
Истинското управление не е да намираш нови начини да яздиш умрял кон.
Истинското управление е да имаш смелостта да кажеш:
"Този кон няма да стане."
И най-накрая да слезеш".