Евроатлантизъм по български или как стратегията "Хайде доброволно да се откажете от схемите си" се оказа наивна

Ето и целия му анализ:

Започва се. Дежавю, което си мислехме, че сме забравили, се върна. Спиралата, за която смятахме, че е в историята, е тук в целия си блясък.

Отново на хоризонта се задават избори, на които същите хора ще използват същите думи, тези и аргументи, за да ни убеждават, че този път ще направят нещо различно.

Още: Вън от НАТО: Костадинов нарочно ограничава "Възраждане"

Така бавно и полека България отново влиза в спиралата на политическото празнословие, което ще продължи поне до началото на лятото. Национални приоритети? Еврозона? Те могат да изчакат, защото свикнахме все нещо да чакаме – дали ще сме в чакалнята на еврозоната, чакалнята на правовата държава или чакалнята на справедливостта, ние все нещо чакаме. В момента, може би някой си мисли, че подобно говорене е нихилистично, но това е най-мекото определение за хора, които губят времето на цяло едно поколение.

Преговорите приключиха безславно, но те изглеждаха обречени още от самото начало. Стратегията – „Хайде доброволно да се откажете от схемите си“, на фона на оплетена в зависимости неработеща съдебна система беше наивна и неефективна.

Обикновено винаги се старая в седмичния си анализ да намеря повод за оптимизъм, но този път наистина това изглежда невъзможно.

Очакват ни два месеца на кампания, която ще е кална, банална и безсмислена. Европейските избори и разговорът за Европа ще отстъпят място на българските кални битки, а датата на самите избори е направо чудесна – времето, когато българинът тръгва по "ръкавите".

Още: Евроатлантизмът е в опасност! Само Феномен може да го спаси

Сещате ли се онези, в Гърция, дето все се питаме – „Ти на кой ръкав беше – първия, третия или средния?“. Като гледам ситуацията, направо всички сме си за средния ръкав. През юни започва и Европейското по футбол в Германия. Ще има по три мача на ден в продължение на цял месец, което да си признаем е доста по-изкушаващо от политическите дебати в търсене на все същите отговори на познатите въпроси :

• Кой счупи сглобката?
• Кой е виновен?
• Кой с кого ще преговаря?
• Кой е по-голям евроатлантик?

Последният въпрос беше особено актуален през последните девет месеца, в контекста на спора - "Кой кого изпрал". Не знам дали си давате сметка как думата "евроатлантизъм" през това време беше толкова силно компрометирана, толкова изпразнена от съдържание, че не е лошо, скъпи кандидати, за да разнообразите кампанията, да организирате едно типично американско родео насред строителните ниви на "Малинова долина".

В него определени кандидати да яздят коне като в прерията. Може и да е сблъсък – "Каубои срещу комсомолци" или обратното. Власт да има за всички под слънцето. Евроатлантизъм по български да струи.

Все пак добрата новина е, че дойде пролетта. Хубавото е, че голяма част от обществото ни вече знае, че държи живота в своите ръце и не чака подаяния в политическата чакалня, защото животът си е наш. Ние вървим напред. Лошото е, че вече общество и политици все по-рядко говорим на един език. Помислете върху това през тази кампания преди отново да ни залеете с баналности, неизпълнени обещания и кал. Не забравяйте, че ще избираме слуги на народа, а не силни на деня.