Когато икономиката в една държава върви и жизненият стандарт расте, проблемите безспорно са далеч по-малки. Но в България все не върви - от 2007 година сме в ЕС и така и не успяваме да отлепим от последното място като жизнен стандарт. Кой е виновен и какво ни пречи - ако слушаме политиците, това са хората, които в съвременния свят са един от основните двигатели на прогрес.
Михаил Панайотов, съосновател и технически директор на TechPods, публикува в личния си профил във Facebook малко личен опит и разсъждения какво има нужда от реформа - истинска, а не просто политически приказки. Представяме текста без съкращения:
"Сериозно, истински ми е обидно цялото това отношение към предприемчивия и квалифицирания. Цялата тази полемика около фиска на държавата, която се повтаря всяка година, и всяка година слушам как разглезените програмистчета са твърде богати и им трябва един хубав прогресивен данък, да им се вземе за отрудения, мизерстващ човечец, който ги храни, иначе ще си ядат клавиатурите, направо ме потриса. И това не го говорят само някакви рандъм лели и кисели чичовци, говорят го политици. Оня ден Ваня Григорова заяви, че "жълтопаветния офис планктон е най-вредната пасмина, връхлитала някога България". Точен цитат.
Още: Радев има пълната власт: S&P очаква реформи без оправдания в България и подобри перспективата ни
И аз направо не знам на кой свят се намирам. Цял живот си мисля, че създавам стойност и десетки работни места, привнасям в обществото и пряко, и косвено, а накрая аз и колегите ми излизаме най-вредната пасмина в България.
Сега, приготвил съм три "новини" за казване тоя сутрин.
Новина едно е, че в България данъчната тежест отдавна не е ниска. Последно като проверявах покрай малоумията на предходните управляващи, имахме 43% обща данъчна тежест. Тоест, почти половината от цената на всеки изработен продукт или услуга се преразпределя от държавата. Това е средноевропейско ниво, даже "изпреварваме" някои от силните европейски икономики. Тоест, нищо ниско няма в данъците ни. Има неплащащи данъци.
Което ни води до втората новина за деня, но вярвам, че няма да е изненада за никого. Преди няколко месеца се наложи да реновирам две тоалетни, всяка по няма и 3м2. Само къртене на стари плочки и полагане на нови струваше малко над 12 000 лева. Това е само труд. Плочки и лепило, сифони, тоалетни и мивки, смесители, не влизат в цената. Труд. Двама човека, десет дни. Като подозирам, че имаха поне още един паралелен обект, понеже не идваха всеки ден. И понеже ми трябваше фактура задължително, минах през иглени уши за да я получа. Като цяло ме гледаха стерео, с увещания, че не ми трябват такива неща. Намериха някаква фирма, качиха ми цената и получих фактура.
Ще ви кажа и още нещо с нулева изненада - за баничката и айряна, с които закусих преди малко, заплатих с кеш и не получих касова бележка. И това не е сефте, а практика.
Само че тези два примера, както и всички подобни на тях, попадат в категорията "отруден, беден човечец, който се бори за хляба си". Аз и колегите ми сме в друга категория - "жълтопаветен офис планктон, несъразмерно, нечестно, даже престъпно високо заплащан, някак ощетявайки отрудения, беден човечец".
Третата новина от мен тази сутрин - 2300 евро не те правят богат. Правят те долна средна класа. И 3500 евро не те правят богат, правят те средна класа. Даже и 6000-7000 евро не те правят богат, а горна средна класа. Да, отлично знам, че тези суми звучат космически за хора на минимална заплата, но не разбирам как това трябва да е проблем на средната ни класа? Нещо повече, защо трябва тя да бъде наказвана, поругавана, низвергната, и въобще да се насади в главите на обществото с лоша конотация?!
Още: Българската икономика през 2026г.: Растеж на БВП, актуални данни
За финал, нека се върнем към моите двама герои с 6-те евра за десет дена и направим една бърза сметка, в коя категория влизат. Като гарантирам, че им бях сефтето, искащ фактура.
Заключение. И то много сериозно такова. Усещането, че играеш по правилата, а правилата "ти го слагат" все повече и повече, е доста неприятно. Още по-неприятно е да виждаш озлобени към теб хора, които смятат, че си вреден, а не полезен. Но да оставим чувствата и емоциите настрана. Най-неприятното е, че чисто обективно цялата тази идея да се щави светлия бизнес, понеже е low-hanging fruit за всяко министърче с екселска табличка, без същевременно да се гони оня, дето не е издал грам фактура и касова бележка, действа с обратен знак на конкурентоспособността на всеки един светъл бизнес. И, не, 35 евро повече осигуровки на месец няма да сринат директно бизнеса. Просто си се случва индиректно, през спад на конкурентоспособност".
