15-16 октомври - ще убедим ли Северна Македония за българската история?

Срещата ще се проведе след продължителна пауза, предизвикана от пандемията от коронавирус, заяви македонската страна.

Предвидено е по време на предстоящите разговори да приключи вече започналата дискусия относно хармонизирането на препоръките за учебниците по история за 7 клас в Северна Македония.

По време на срещата ще бъдат обсъдени въпроси и теми в контекста на преодоляване на историографските спорове, които са пречка за изграждането на добри отношения и приятелство между двата народа и двете държави. В допълнение към традиционните теми, учебници по история и предложенията за съвместно отбелязване на исторически личности и събития, Комисията ще обсъди теми и въпроси, които през изминалия период са препятствали работата на Комисията и са станали причина за политизиране на нейния академичен и експертен характер. Оценява се, че това нанася вреда на процеса на изграждане на добросъседски и приятелски отношения, заявяват от македонската част на смесената комисия.

Очаква се след приключването на работата двамата съпредседатели Ангел Димитров и Драги Георгиев да направят съвместно изявление за медиите.

Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси успя досега да постигне определен напредък по отношение на античния период и Средновековието, но не и по въпроса за Гоце Делчев.

Коста Филипов: Македонският е променен български език

Има променен български език - крайно променен български език с политически средства. Така журналистът Коста Филипов отговори в ефира на...

Прочети повече

За период от две години комисията е препоръчала съвместно честване на 5 исторически личности от значение за историята и културата на българския и на македонския народ, както и на други народи на Балканите и в Европа – Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил. Приети са препоръки за подобряване съдържанието на учебниците по история за шести клас в Македония и за пети клас в България, свързано с античния период, както и за учебниците за шести и седми клас.

МИА отбелязва, че са потвърдени оценките, че най-болезненият период ще обхваща събитията и личностите от XIX и началото на XX век, периодът на възникване на културни, духовни и политически движения на територията на страната, по отношение на които има сериозни различия между двете историографии.

В изказване от м. септември на проф. Ангел Димитров - съпредседателят на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, според когото, „за съжаление, няма напредък по нито една точка от Договора за приятелство, който беше подписан преди три години”.

Той посочи, че до момента нямат сигнал от своите македонски колеги, кога ще се състои десетото поред заседание на Комисията, която не е заседавала от ноември 2019 г.

Според проф. Димитров, след приемането на РС Македония в НАТО и смяната на президента македонските историци са втвърдили своите позиции. „Очевидно там има определени среди, за които самото подписване на Договора е билет за НАТО и ЕС, а реалното му осъществяване може да бъде оставено за едно далечно бъдеще“, каза българският учен.

Българо-македонската комисия ще заседава следващата седмица

На 15 и 16 октомври в Скопие ще се състои срещата на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Това съобщи за БГНЕ...

Прочети повече

Последното заседание на Комисията се проведе на 28 и 29 ноември 2019 г. в София и тогава, както казва Георгиев, екипите на двете държави решиха да не се срещат няколко месеца по време на предизборния период в Скопие, след като в страната бяха обявени предсрочни парламентарни избори, насрочени за април 2020 г.

Освен учебниците за седми и осми клас, темата на последните три срещи беше съвместното честване на Гоце Делчев. Именно тази тема предизвика множество разногласия в комисията, в която двете страни имат свои непримирими позиции. По-късно в свое изявление Георгиев съобщи, че "що се отнася до намирането на решение е умерено оптимистичен", подчертавайки, "че не иска да свързва работата на комисията с политиката на двете страни".

По отношение на периода след 1941 г. и дали Македония е съществувала, той каза, че е написано много за тези периоди в историографиите на двете страни и този въпрос не стои на дневен ред.

Малко след последното заседание на Комисията ръководителят на българския екип Димитров заяви, че работата й е едностранно прекъсната от македонската страна с обяснението, че предсрочните избори трябва да се проведат след четири месеца. „Те на практика отказват да се срещат и да говорят“, каза Димитров тогава.

Още: За какво се разбираме със Северна Македония - че Климент, Наум и цар Самуил са част от българската история