Ако приемем, че от началото на мандата на настоящото управление, балансьорският подход на премиера може да бъде наречен Борисов 2.0, то към началото на март 2016 година, можем да говорим за началото на Борисов 3.0. Това се казва в анализ на Института за дясна политика, където коментира, че след излизането на ДСБ от управлението ролята на премиера Бойко Борисов като балансьор в политическата система се е изчерпала.
Това означава трансформиране на управленския подход от баланс към персонализирано национално лидерство и утвърждаване на политически модел с една доминираща партия, се казва в анализа. От Института добавят, че подобен модел вече функционира в голяма част от страните в Централна и Източна Европа и в това отношение България не би била изключение.
"Още в края на 2014 година, Институтът за дясна политика отчете тенденция за оформяне на политически модел с една доминираща партия в лицето на ГЕРБ. Тази тенденция се потвърди най-ясно по време на местните избори в края на 2015 година, когато ГЕРБ успя да спечели убедително кметските позиции в 22 от 27 областни града. Последвалите трусове и разцепления в Реформаторския блок и ДПС, както и усилващата се криза в БСП, зададоха нова политическа картина, в която най-голямата формация ГЕРБ остава единствената стабилна конструкция в политическия живот на страната", отчитат от Института за дясна политика.
Според тях в тази ситуация би било политическа грешка ГЕРБ да продължи да се държи като балансьор и да влиза в калъпа на центристка формация. При утвърждаването на тенденцията, в която ГЕРБ се оказва доминираща партия с дясно-консервативен профил, ролята на балансьор става излишна и дори опасна за всеки, който би се опитал да я играе, се казва в анализа.
Според експертите вместо да тръгне към предсрочни избори, с оглед на сложната геополитическа обстановка, в която България се нуждае от стабилно управление, Борисов е избрал да трансформира управлението си в движение. Едни предсрочни избори биха оставили страната без ефективно управление за най-малко три месеца, казват още от Института.
На този фон, президентските избори се очертават като символни за новия курс на Борисов. Ако иска да утвърди позицията си на доминираща сила в политическия живот на страната, ГЕРБ би трябвало да издигне самостоятелна президентска кандидатура без да търси предварителна подкрепа от други политически сили, смятат от Института за дясна политика. Според тях възможността за издигане на обща кандидат-президентска двойка между ГЕРБ и Реформаторския блок, или друг участник в настоящото управляващо мнозинство към този момент е минимална.
"Не е изключено представителството на Реформаторския блок в правителството да бъде свивано в движение, като определени министри излъчени от тази политическа формация да бъдат заменяни от министри на ГЕРБ или на други коалиционни партньори. Това би отговорило на свитата парламентарна подкрепа на Реформаторите за кабинета, която към момента се свежда до 12-13 депутати", се казва още в анализа.
