Качеството на законодателната дейност и контролната функция на парламента зависят в голяма степен от експертизата и ангажираността на народните представители. Но малко се говори за онези, които стоят зад кулисите – нещатните сътрудници и експерти, подпомагащи ежедневната работа на депутатите. Анализ на Института за развитие на публичната среда хвърля светлина върху техния профил, функции и място в 51-ото Народно събрание.
Без ясни правила
Въпреки ключовата си роля, парламентарните сътрудници и нещатните експерти в България работят в слабо регулирана среда. Законодателството позволява всеки депутат да назначи до трима сътрудници, без да се изискват конкретни образователни или професионални квалификации. Това поражда сериозни различия в експертността на помощния персонал. Още: "Прави се за пари, не за безопасност": Призоваха Радев да наложи вето върху променения Закон за движение по пътищата
Същото важи и за експертите към парламентарни групи и комисии – има регламент за броя им (до 10 за група, до 12 за комисии с 23-ма членове), но липсват критерии за подбор и функции. Повечето вътрешни правила на комисиите не съдържат ясни изисквания за компетентност или отчетност.
Без прозрачност
Народните представители разполагат със средства в размер на 4 758 лв. месечно – сума, която представлява ⅔ от основното им възнаграждение и е предназначена за сътрудници, експертизи и логистика. Въпреки задължението тази информация да бъде публикувана на сайта на парламента, практиката сочи, че това правило почти не се спазва.
Съществува публичен регистър на сътрудниците и експертите, но той съдържа единствено име, образование и сфера на подпомагане – недостатъчно за реална отчетност. Още: "Летните издихания на така наречената опозиция": Костадин Ангелов за вота на недоверие (ВИДЕО)
Според официалната информация, 147 народни представители са декларирали общо 261 сътрудници. Най-много има ГЕРБ – 71, следвани от ПП-ДБ с 54 и БСП с 38. Преобладаващите сфери на експертиза са право, икономика и местно самоуправление. Едва шестима съветват по енергетика, а седем – по европейски въпроси и околна среда.
От общия брой 235 имат висше образование, 24 са със средно, а двама не са посочили квалификация.
Експерти по документи и със скрити интереси
Най-активни в наемането на експерти за парламентарните си групи са БСП и АПС – по 10 души, което е и максимумът. Те се фокусират главно върху правото, медиите и външната политика. Още: 12 сътрудници със средно образование съветват депутатите - за образование, сигурност, енергетика
В комисиите работят 53 нещатни експерти. Най-много са към Комисията по здравеопазване (11), регионалната политика (10) и младежта и спорта (9). Парадоксално, бюджетната комисия – една от най-важните – има само един обявен експерт.
Институтът отбелязва и потенциален конфликт на интереси, особено в Комисията по здравеопазване, където някои експерти имат икономически интереси в сектора. Това засилва необходимостта от по-строга регулация и механизми за превенция на нерегламентирано влияние. Още: Владислав Горанов, кметът на Симитли и Антоанета Цонева - сътрудници в парламента
Какво трябва да се промени
За да се повиши доверието в институцията, Институтът за развитие на публичната среда предлага няколко конкретни мерки:
- Въвеждане на образователни и професионални изисквания за сътрудници и експерти;
- Периодичен отчет за дейността им (на шест месеца или година);
- Ясни правила за предотвратяване на конфликт на интереси;
- Публикуване на разходите за възнаграждения и конкретни резултати от работата им.
