Законът за държавния бюджет за 2026 г. влиза в сила, след като президентът Илияна Йотова обяви в сряда, че няма да наложи вето на финансовата рамка, гласувана от правителството на Румен Радев.
"В президентската институция от приемането на бюджета в парламента до този момент постъпиха 69 становища на политически партии, синдикати, граждански организации. В четири от тях има искания за връщане на закона за ново обсъждане. Внимателно се запознахме със всяко едно становище, с проведените дискусии и спорове в обществото. Разбираеми са опасенията, свързани с бюджетния дефицит. Разбираеми са и принципно подкрепям множеството искания за по-голяма финансова дисциплина и по-отговорно разходване на средствата", обясни още Йотова.
Държавният глава припомни, че седем месеца България работи в условия на два пъти удължен бюджет за 2025 г. в лева, а от 1 януари 2026 г. България прие и еврото. Тя припомни и препоръките на Европейската комисия, които България получи след откритата процедура по прекомерен свръхдефицит.
Още: Над 30 000 зоват Йотова да удари с вето Бюджет 2026: ПП изброиха безобразията в държавния бюджет
"Над 3 милиарда евро не са разплатени. Около 1 милиард няма да влязат в приходната част на бюджета, защото авансово вече за прибрани. В тези 3 милиарда се вклчючват задължения, поети в предишни години, но неразплатени до този момент - от пари за общини до споразумения с фирми и извънсъдебни споразумения с компании, които не са получили парите си. Очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото подозирам, че не всичко се знае все още. Настъпи обаче моментът за разплащане на старите сметки", каза още Йотова.
Държавният глава обяви и кои са причините, поради които де факто подкрепи "кабинета Радев" и изработената от финансовия министър Гълъб Донев финансова рамка за тази година:
"Първо, въпреки забележките към някои от параметрите на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата. Ние сме единствената държава в ЕС, която работи в такива условия. Връщането на закона за допълнително обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г.", каза Йотова.
Според нея някои от най-оспорваните предложения са оставени за следващия бюджет 2027 г. "Надявам се те да претърпят сериозен анализ и да бъдат подложени на обществена дискусия с ясна оценка за риска от тяхното приемане".
Има ли противоконституционни текстове?
"Правният ни екип не намира противоконституционни текстове", обясни Йотова по повод критиките на председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който преди ден след среща с Йотова обяви, че при липса на наложено вето, то от партията ще поискат намесата на Конституционния съд. Като първи проблем Василев посочи възможността за спиране на пенсията за инвалидност без съдебен акт или дори без внесено обвинение. По думите му друга разпоредба отнема права на работещите при натрупване на трудов стаж. Той критикува липсата на мотиви, оценка на въздействието и предварително обществено обсъждане, както и неяснотата около начина, по който новото почасово измерване на трудовия стаж ще засегне включително хората, работещи на пълен работен ден. Третият проблем според него е спирането на законовия механизъм за определяне на минималната работна заплата и замразяването ѝ на 620 евро без посочен алтернативен механизъм.
Василев посочи, че България е задължена по европейска директива да има механизъм за определяне на минималната работна заплата. По думите му липсата на такъв би нарушило както принципа на предвидимост, така и европейските изисквания. Той отбеляза, че според действащото законодателство минималната работна заплата за 2027 г. трябва да бъде определена с решение на Министерския съвет през септември. "Тоест, освен ако не се изработи август месец този механизъм, няма как да се случат нещата по предвидим начин и да се планира бюджетът за 2027 година", заяви лидерът на ПП.
Още: Още едно искане към Йотова за вето на бюджета: Този път от синдикатите
Като един от най-сериозните конституционни проблеми Василев посочи обвързването на възнагражденията на магистратите със заплатите на депутатите. Според него съществуват решения на Европейския съд, според които възнагражденията в съдебната система трябва да се определят по обективни критерии.
От своя страна държавният глава обаче подчерта, че съзнателно не влиза в политически оценки и риторики. "Зная, че това е най-политическият закон в страната. В него най-ясно се открояват политиките на мнозинството - колкото повече спорове, толкова по-добре. Бюджетът не е начин на употреба, за политиканстване, за противоборство или за самоцелно вето", завърши още Илияна Йотова.
