Докато българите не бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, няма да има напредък за нейното европейско членство. Това не е само българската, това отдавна е европейската политика. Това заяви президентът Илияна Йотова на среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Двамата разговаряха в рамките на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността, като акцент на срещата им беше разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани.
Още: Мицкоски се хвали с края на постомониторинга на Съвета за Европа за РСМ
Президентът Йотова отбеляза притеснителните сигнали, че ръководството на Северна Македония се опитва да намери лоби сред европейските страни, за да заобиколи първия клъстър от преговорите за присъединяване, в чиято основа са човешките права. „Няма как България да се съгласи с такава промяна. Надявам се до юни, когато е следващата среща на върха на ЕС за Западните Балкани, да се намери решение на въпроса със Северна Македония, ако страната все още иска да се присъедини към съюза“, подчерта българският държавен глава.
Още: Наредба в Северна Македония - без българско знаме при гроба на Гоце Делчев (ВИДЕО)
На Мюнхенската конференция президентът Йотова разговаря и с Николай Младенов – върховния изпълнителен представител за Газа на Съвета за мир, създаден от американския президент Доналд Тръмп. „Г-н Младенов ме увери, че повече яснота за функционирането на Съвета за мир ще има на срещата във Вашингтон на 19 февруари. „На какво ниво ще бъде представена България, ми е много трудно да кажа. Аз няма да присъствам, тогава трябва да издам укази за служебен кабинет и насрочване на изборите за Народно събрание“, заяви пред български журналисти Илияна Йотова.
Мицкоски поиска македонец в Министерски съвет
"Конституционните промени няма да се случат без ясни гаранции, че процесът на европейска интеграция няма да бъде съпроводен с нови блокади и двустранни условия". Това заяви преди дни македонският премиер Християн Мицкоски, цитиран от редица македонски медии, след като говори пред телевизия МРТ1.
Още: Да отречеш жена си: Съпругата на македонския премиер е българка
"Всички ли уважаваме международното право? Да. Ако го уважаваме и ако сме наясно с ангажиментите, поети от предишното правителство, колкото и катастрофални да са били те, те са поети от нашето правителство, независимо кой е настоящият министър-председател…. Ако едно правителство на източния ни съсед е поело задължение, като е подписало и ратифицирало конвенции за защита на правата на човека, спазване на решения на ЕСПЧ и т.н., това, което очакваме, е то да ги спазва. А именно - да се позволи на македонската общност да се регистрира като организация…. И тази общност трябва да има свой представител в Министерския съвет за правата на малцинствата", подчерта Мицковски, с което постави ново условие в искането за признаване на македонско малцинство в България, което ОМО "Илинден" преди много години тръгна да прокарва и беше спряно от българския съд, за да се стигне до Европейския съд по правата на човека.
Северна Македония с нова крачка срещу българските сдружения
Правителството в Северна Македония постави за обществено обсъждане проектозакона за сдруженията и фондациите, чието приемане беше пряко провокирано от дейността на български сдружения и клубове, довела до нападения, увеличаване на езика на омразата и най-ниско ниво на македоно-българските отношения. Новият закон трябва да регулира преди всичко как ще се (злоупотребява с) имената на исторически личности в момент, когато София оспорва официалната ни история - такова е внушението, с което общественото обсъждане на закона излиза на преден план.
Още: Студио Actualno Балкани "разбуни кошера" на организациите на македонизма
Според текста, за да използват името Македония, включително съкращения и думи, взети от него, сдруженията, фондациите и организациите трябва да получат одобрение от Министерството на правосъдието на Северна Македония. Законът ще забрани и регистрацията на организация, сдружение или фондация, "ако името, наименованието, съкратеното наименование, програмата, целите, дейностите и действията ѝ са насочени към насилствено сваляне на конституционния ред на Република Северна Македония".
Икономически ползи, а може и още
На целия този фон, редица медии в Северна Македония ("Вечер прес", "Алсат-М", "Журнал", "еМагазин", "Макфакс" и др.) информират, че чуждестранните туристи са движещата сила на растежа в сектора на туризма на страната, докато що се отнася до местните туристи има лек спад. Според статистиката турците и българите са най-многобройните гости, а туризмът остава един от основните стратегически приоритети на правителството. Северна Македония очаква 5 милиона нощувки тази година и обявява разширяване на капацитета.
Най-голям брой чуждестранни туристи през декември са пристигнали от Турция – 7303, следвани от България с 5214 гости, Сърбия с 4736 и Гърция с 3438 туристи. Тези пазари остават ключови за туристическия приток, особено в периоди извън основния летен сезон. Данните за 2025 г. показват, че туризмът се движи в положителна посока, но също така, че неговата стабилност все повече зависи от външните пазари.
"Миналата година, според данните, публикувани от Държавната статистическа служба, имахме увеличен брой туристи, някъде над 6%. Особено окуражаващо обаче е, че броят на чуждестранните туристи се е увеличил с повече от 10%. Приближаваме се до числото от 3,5 милиона нощувки, но целта ни е да успеем да достигнем 5 милиона нощувки в Македония", е казал премиерът Християн Мицкоски.
