X
 
 

Кабинетът пита Конституционния съд за правомощията на Гешев

2571
Кабинетът пита Конституционния съд за правомощията на Гешев
Снимка: БГНЕС

"Току-що Министерският съвет взе решение да изпрати до Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор",  каза служебният министър на правосъдието Крум Зарков по време на брифинг в Министерски съвет. 

Още: Зарков: Прокуратурата успява да държи под контрол цялата изпълнителна власт

"Със същото искане молим да се обяви за противоконституционна и разпоредба в Закона за съдебната власт, свързана с разпорежданите от прокуратурата проверки. Това е искане, което като министър анонсирах в началото на мандата на служебното правителство. Според нас е налице прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на централната и местната власт, което е в разрез с духа и буквата на Конституцията, постановяваща разделение на властите и гарантираща правовата ни държава", заяви Зарков. 

Той уточни, че такава практика е съществувала в България, но преди приемане на демократичната ни Конституция от 1991 г. "Въпросът, който отправяме към Конституционния съд е: допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност над прокурорите да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива. Смятаме, че това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техни основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследвания, да повдигат обвинения за извършени престъпления, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противозаконни актове и други", обясни служебният правосъден министър. 

Зарков заяви, че искането до Конституционния съд са илюстрирали с примери от практиката, които са взети от официалните доклади за дейността на прокуратурата и от съобщенията на нейната пресслужба. Той даде пример с разпоредените проверки за притежателите на разрешителни за оръжия, проверки за пътната настилка, за изплатените субсидии на политическите партии. По думите му това са все важни въпроси, но за които има ред контролни органи в държавата, които преки задължения са свързани именно с цитираните дейности. 

"Главният прокурор и прокуратурата са изключително важни държавни институции, те не може обаче да се опитват да заместват държавата и всичките органи. Не и ако искаме да живеем в демократична държава", подчерта Крум Зарков. 

Зарков обясни и какво е одобрил Министерски съвет на заседанието си. "Знаете, от началото на своя мандат служебното правителство пое като ангажимент да подготви необходимите законопроекти на вниманието на следващото Народно събрание, с които да се обезпечат продължаването и скоростното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тези законопроекти касае Наказателния кодекс и по-точно регламентацията на престъпленията "обида" и "клевета". По тази тема България е била многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, който определя като стандарт това, че публичните личности и органите на власт трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица. Изследването на практиката на съда показва, че българското законодателство всъщност прави обратното и осигурява по-висока степен на защита и понякога възможности за злоупотреба с права на органите на власт и длъжностните лица, които се чувстват обидени или оклеветени, в това число и от журналистически разработки", коментира Зарков. 

Правосъдният министър обясни, че в тази връзка служебното правителство предлага няколко промени в Наказателния кодекс, с които да синхронизираме българското законодателство с Европейската конвенция по правата на човека.

"Предлага се тези престъпления да могат да позволяват освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида и клевета е орган на власт. В момента това не е възможно. Разглеждат се размерите на глобите, за да не бъдат използвани за метод на налагане на определен вид цензура", добави служебният правосъден министър. 

Той обърна внимание, че на Министерски съвет са разгледали и промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Крум Зарков каза, че измененията са свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателното производство, както и за минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. 

Стана ясно, че страната ни се е забавила с транспонирането на тези изисквания, поради което ЕК е открила наказателна процедура срещу България.

Още: Крум Зарков предлага новият антикорпуционен орган само да разследва и да се председателства на ротационен принцип

Още от ПОЛИТИКА:

Кирил Петков: Ние сме тук за дълго

Даниел Лорер: ГЕРБ без Бойко Борисов е добро начало на преговори

Знаете ли какво обещаха: Най-умилителното от програмите на влезлите в 48 парламент

Радев отговори защо не е подкрепил Украйна за влизане в НАТО

Слави Трифонов с първи думи след изборите: Направихте ни най-ценния подарък

Радев приветства инициативата на Макрон за Европейска политическа общност

Българите в Русия избраха "Възраждане" пред БСП

МТ със заявки за Бюджет' 2023, искат и промени в данъчните регулации

Ще има ли правителство - повече въпроси, отколкото отговори

България е избрана за член на Съвета на Международния съюз по далекосъобщения

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Политика