56% от българите са заявили, че няма да се ваксинират срещу Covid-19, стана ясно от резултатите на проведеното миналата седмица социологическо изследване на Институт "Рего".
Още: Наталия Киселова от Копривщица: Свободата не ни е дар (ВИДЕО)
Още: Удар за Борисов: Мария Габриел извън ръководството на ЕНП
Обществото има ниско доверие в управляващите и това може да е причина за малкия процент българи, които заявяват готовност да се ваксинират, е единият от изводите на експертите.
Основателят на Институт „Рего“ и негов директор - политологът Калоян Методиев, поясни за БНР, че загубата на легитимност от управляващите е следствие на хаотичното им поведение по време на коронакризата: „Има огромен комуникационен проблем по отношение на ваксините срещу коронавируса и това може да е причина за поставяне на страната ни в изолация заради ниското ниво на имунизиране на населението. Управляващите носят отговорност за това“.
Според него има пряка връзка между справянето с кризата, ваксините, които той определи като нов проблем, възникващ в българското общество и изборите, които предстоят.
Още: Живописният плаж „Болата“ с нов стопанин
Още: Борислав Гуцанов се обяви против повишаването на пенсионната възраст
„С мерките, които предприеха и не предприеха управляващите сринаха дотам доверието на хората в институциите, че остана само страх и спасяване поединично“, подчерта пред Националното радио Калоян Методиев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Кирил Петков за ареста в Пловдив: Управлявал е при Главчев и Желязков, не могат да ни го препишат
Политологът посочи, че според данните от сондажа на „Рего“, над 30% от хората крият за кого ще гласуват, въпреки че са решили. Калоян обясни процентът с притеснение у избирателите: „Има и страх по отношение на свободното изразяване на волята“.
Той разкри, че в изследването се отчитат високи нива на желание за участие в изборите, което означава, че има разминаване и данните са изкривени в момента: „Има страх и недоверие в обществото и то ще се излее на предстоящите избори“.
Политологът коментира, че през последните четири години БСП не се е месила нито веднъж в работата на президента. Той изрази предположение, че и президентската институция не се е месила в работата на БСП.
Още: Лицата, подаващи сигнали за корупция: Парламентът с ключови промени, за да спаси 650 млн. евро
Още: Божанков с намек за министри на "Ново начало": Росен Желязков е новия Пламен Орешарски
Според Калоян Методиев БСП и президентът Румен Радев имат две отделни писти на правене на политика и политически цели.
„БСП е последователна, категорична опозиция на това управление. Доказала го е с действията си и поведението на лидера си, докато президентът е национална институция, призвана да е обединител на нацията. Разминаване има и по отношение на Covid кризата - БСП се впусна да помага в болниците и социалните домове, подкрепи мерките, докато президентската институция остана встрани от този процес, подцени го и в крайна сметка се самоизолира в най-тежкия период за човечеството след края на Втората световна война. Разбирам политиката на отрицанието, но тя винаги трябва да върви с политиката на предложение, алтернативност и личен пример“, обясни Калоян Методиев.
По думите му на базата на социологически проучвания „Има такъв народ" на Слави Трифонов е единствената извънпарламентарна партия, която може да играе сериозна роля. Политологът посочи и "Да, България" като имащи потенциал да влязат в следващия парламент.
"Мая Манолова и „Отровното трио“ нямат потенциал, там няма политика и няма стъпка напред. Взаимно ще си влияят както оловото влияе на един плувец. Преди да се съберат започнаха да си поставят ултиматуми“, смята политологът.
„Хубаво е, че политиците са с консолидирана национална позиция по въпроса със Северна Македония. Общественото мнение еднозначно посочва, че не трябва да има отстъпление. Ние сме по-големите и трябва да издържим въпреки масирания външен натиск върху нашите интереси. Ние сме много-по старо и по-голямо общество и мисля, че ще запазим тази линия във външната ни политика“, прогнозира политологът Калоян Методиев.
