Председателят на парламента Наталия Киселова е трябвало да подложи на обсъждане в пленарна зала предложението на президента Румен Радев за референдум за еврото. Това се посочва в определение Конституционния съд, съобщиха от съда. Според определението председателят на Народното събрание няма право сам да тълкува законовите изисквания, които определят кога е допустимо провеждането на национален референдум, нито да спира предложение, внесено от субект, овластен със закон. Според Конституционния съд това правомощие принадлежи единствено на парламента.
Делото бе образувано по искане на президента Радев, който предложи национален референдум с въпроса: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута “евро” през 2026 г.?". Макар предложението да беше внесено в Народното събрание, то така и не стигна до пленарната зала, тъй като тогавашният председател на парламента Наталия Киселова го отклони с аргумента, че то противоречи на Конституцията. Междувременно излязоха положителните доклади за готовността на България за еврозоната. Още: Радев пак с надежда да има референдум за еврото - заради действията на Конституционния съд
Радев настояваше не само за тълкувателно решение, но и за обявяване на разпореждането на Киселова за нищожно. КС обаче отхвърли тази част от искането, тъй като не разполага с правомощия да се произнася по актове на председателя на парламента.
Припомня се, че преди година Конституционният съд прие друго решение - че провеждане на референдум за въвеждане на еврото е недопустимо, защото би означавало промяна на условия по международен договор, ратифициран от България. Още: Подозират Таки: ДБ са сезирали КЗК за вдигането на екотаксите
Мотивите на съда
В мотивите си магистратите подчертават, че според Конституцията народът е източникът на държавната власт, която се упражнява пряко или чрез посочените в основния закон органи. Оттук следва, че нито един депутат, включително председателят на Народното събрание, не може еднолично да упражнява власт и да решава въпроси, възложени изрично на колективния орган, избран от гражданите. Това важи и за решението за произвеждане на национален референдум.
Съдът допълва, че изключителната компетентност на парламента да решава за провеждането на референдум включва и изключителното му право да преценява всички законови условия за допустимостта му. Според КС това не е просто процедурен въпрос, а въпрос на конституционна компетентност.
Магистратите обръщат внимание, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на конституционен контрол, индивидуалните актове на неговия председател не подлежат на такъв. Така се стига до ситуация, в която едноличен акт може да блокира упражняването на конституционни правомощия на парламента, без да подлежи на съдебен контрол. Това, по думите на КС, заобикаля установения конституционен ред и създава риск за върховенството на основния закон. Още: Губещият е Румен Радев
Решението е подкрепено от 11 от общо 12 съдии, участвали в заседанието. Съдия Борислав Белазелков е подписал с особено мнение.
