Национално представително изследване, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс и финансирано със собствени средства, очертава първоначалните нагласи на българските граждани преди президентските избори през 2026 г.Изследването е проведено между 23 юни и 11 юли 2026 г. сред национално представителна извадка от 1503 пълнолетни български граждани. Методът е стандартизирано интервю по метода „лице в лице“ с таблет – TAPI (Tablet-Assisted Personal Interviewing).
Изследването показва както наличието на ясно разпознаваеми политически ядра, така и значителен дял избиратели, чието окончателно решение ще зависи от конкретните номинации и конфигурацията на президентската надпревара. От агенцията изрично подчертават, че теренната работа по изследването е приключила много преди 24 юли – датата, на която настоящият президент Илияна Йотова официално обяви намерението си да се кандидатира на президентските избори. В този смисъл към момента на провеждане на изследването нейното име също попада в групата на потенциалните, а не на реално обявените кандидати. И още - данните не би следвало да се четат като прогноза, а като моментна снимка на обществените нагласи, а част от имената не са обявени кандидатури, тестови варианти. От Глобал Метрикс правят уговорката, че реалната кампания най-вероятно ще промени значително тази картина.
Фрагментирана картина преди старта
Още: Илияна Йотова хвърли топката в двора на Радев: Арман Бабикян в Студио Actualno (ВИДЕО)
Когато изборът е поставен през партийна принадлежност на бъдещия кандидат, най-висока начална подкрепа сред заявилите, че ще гласуват, получава кандидат на „Прогресивна България“ – около четиридесет процента от избирателите (39.7%). Следват кандидат на ПП–ДБ с 13.3% и кандидат на ГЕРБ–СДС с 11.5%.
Илияна Йотова е в най-силна стартова позиция – около половината от анкетираните заявяват, че по-скоро или със сигурност биха я подкрепили. Трябва да се отбележи, че изследването е завършено преди официалното обявяване на кандидатурата на Илияна Йотова. Следват Андрей Гюров – 23%, Даниел Вълчев – 18% и Иван Христанов – 12%. При Христанов обаче особено висок е делът на хората, които все още се колебаят или не могат да преценят – общо 43%, което е свързано и с по-ниската му разпознаваемост. Това е резерв, от който той може да черпи.
Кого подкрепят електоратите
Илияна Йотова има най-широка подкрепа извън едно-единствено партийно ядро. Готовност да я подкрепят заявяват 84% от симпатизантите на БСП–Обединена левица и 78% от подкрепящите „Прогресивна България“. Показателно е, че и сред хората, които не припознават нито една партия, 37% заявяват готовност да я подкрепят.
Снимка БГНЕС
Още: "Политиката е мръсна игра": Ще смени ли попрището Георги Кандев?
Андрей Гюров има ясно изразено реформаторско ядро – подкрепа заявяват 74% от респондентите с възгледи, близки до тези на ПП–ДБ. Извън тази група потенциалът му чувствително намалява – до 22% сред симпатизиращите на „Прогресивна България“, 19% сред ГЕРБ–СДС и 5% сред „Възраждане“.
При Иван Христанов най-силният резултат е сред респондентите с възгледи, близки до тези на Антикорупционния блок, където готовността за подкрепа достига 47%, а сред симпатизантите на ПП-ДБ получава 27% и привлича собствена периферия от симпатизанти на различни политически сили.
Даниел Вълчев има по-разпръсната подкрепа – по-високи стойности се наблюдават сред симпатизантите на ГЕРБ–СДС (33%) и на ИТН (34%).
Данните от различните сценарии показват силна мобилизация на ПП–ДБ и „Прогресивна България“, а при евентуален втори тур именно способността за привличане на гласове отвъд партийното ядро се очертава като решаваща. Например при отсъствие на кандидат на „Прогресивна България“ 66% от неговите хипотетични избиратели посочват Илияна Йотова като втори избор.
Снимка Министерски съвет
Още: "Срещам очаквания у хората": Гюров отговори влиза ли в надпреварата за президент
Едни от интересните резултати в проучването са профилите на отделни, обсъждани в публичното пространство личности, потенциални конкуренти на Илияна Йотова.
Доверието в политическите лидери и обществените личности
Индексът на доверие очертава силно поляризирана среда и преобладаващ дефицит на доверие към политическите личности1. Единствените фигури с ясно изразен положителен баланс между доверие и недоверие са Румен Радев с индекс +35% и Илияна Йотова с +31%. Сред останалите изследвани личности най-близо до неутралната стойност са Даниел Вълчев (–6%), Иван Христанов (–9%) и Андрей Гюров (–10%), което ги поставя в сравнително по-благоприятна позиция спрямо повечето партийно разпознаваеми фигури. Значително по-негативен е балансът при утвърдени партийни лидери, като най-ниски стойности се регистрират при Бойко Борисов (–66%) и Делян Пеевски (–86%). Резултатите показват, че освен непосредствената електорална подкрепа, способността на бъдещите кандидати да ограничат общественото отхвърляне и да изградят доверие извън собствените си политически ядра ще бъде ключов фактор в президентската надпревара.
Важните теми за обществото
Още: "Госпожо президент, не се отказвайте": Илияна Йотова обяви, че ще участва в изборите наесен
Обществената чувствителност по отношение на най-важните теми пред страната е най-силно концентрирана около социално-икономическите аспекти. Почти всички респонденти определят като важни доходите, бедността и стандарта на живот (98%). На практика на същото равнище са цените и инфлацията с 97%, както и корупцията и злоупотребата с власт с 96%. Тези три теми вземат превес пред всички останали включени проблеми и очертават посоката на общественото недоволство.
Следваща група теми също има много висока значимост. Здравеопазването е посочено от 94%, а енергетиката и цените на тока/парното – от 93%. Това показва, че тревогите не се ограничават единствено до доходите и инфлацията, а включват и сфери, които пряко засягат ежедневната сигурност на домакинствата – достъп до здравна грижа и разходи за енергия.
Висока значимост получават и темите, свързани с насърчаването на българското производство, развитие на земеделието и институционална среда (върховенството на закона и съдебната реформа). Всяка от тези теми е посочена като важна от 89% от запитаните. Близо до тях стои и образованието с 85,4%. Тези резултати разширяват икономическия фокус: наред с доходите и цените респондентите поставят високо и въпроси за капацитета на страната да поддържа ключови обществени системи и базови производствени сектори.
Резултатите показват, че следващите теми също остават важни за мнозинството от хората. Демографията и обезлюдяването са посочени от 82%, сигурността и отбраната от 79%, развитието на бизнеса от 76%, а свободата на словото и независимите медии от 72%. Макар да не попадат в най-горната група, тези проблеми не са периферни: всяка от тях е разпозната като значима от преобладаващата част респонденти. Високият процент посочвания за всяка от темите е индикация, че като цяло работата и реформите в отделните теми изостават и общественото мнение ги определя като важни и приоритетни области, в които има необходимост от още много работа и намеса от страна на институциите.
Още: Поглед към президентските избори: Интригата е кой ще е на балотаж срещу Йотова
Най-ниско в подредбата, но отново с мнозинство, стоят отношенията с ЕС (65%), и войната в Украйна и отношенията с Русия (65%). Така външнополитическите теми присъстват в обществения дневен ред, но са по-слабо приоритизирани от въпросите за доходите, цените, корупцията, здравеопазването, енергетиката и производството.
