Обичайно невинен - защо все това е резултатът от борбата с голямата корупция?

Нулева година

Второ голямо разследване на АКФ стигна до Съда в Страсбург

И второто голямо видео-разследване на Антикорупционен фонд (АКФ) от последните години „Списък за бърз контрол: Историята на Весел...

Прочети повече

Определението "нулева година" е заглавието на четвъртия годишен доклад на АКФ, който беше представен днес, 19 юли. Причината - нищо не се случва в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Или с други думи - едрата корупция. Няма нито едно такова производство или присъда, постигнати от КПКОНПИ през 2021 година.

Що се отнася до знаковите дела за корупция, показателно е какво каза адвокат Андрей Янкулов, едно от лицата на АКФ. При 12 от 14-те оправдателни присъди мотивът е, че по така повдигнатото обвинение няма престъпление. При това говорим за заключение не просто на една съдебна инстанция, а де факто на всички. Отделно има и мълчаливо признание на прокуратурата за това, според адвокат Янкулов - защото в немалко случаи прокуратурата не обжалва дадена оправдателна присъда пред всички възможни инстанции.

Яркият пример

Делото "Белене". Там като обвиняеми бяха привлечени бившите енергийни министри Румен Овчаров и Петър Димитров, както и бившите шефове на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков. Специално ексшефовете на НЕК бяха обвинени за неизгодна сделка по темата с оборудването за АЕЦ "Белене". Става обаче въпрос за вреда от само 77 млн. евро и тя е заради реактора, произведен от чешката компания "Шкода" за първия строеж на АЕЦ "Белене". Този реактор беше предложен на Русия като част от сделката с новите два реактора от "Атомстройекспорт", заради които бяхме осъдени да платим 620 млн. евро плюс дневна законна лихва от 167 000 евро. Реакторът сега работи в Калининградската АЕЦ. За Овчаров и Димитров прокуратурата твърдеше, че последователно като министри на икономиката и енергетиката през 2006 - 2007 г. не са упражнили достатъчен контрол върху работата на Велков и Папазян, на които било възложено управлението и разпореждането на обществено имущество, при сключване на споразумение и на рамков договор и от това са последвали значителни щети за НЕК. Тези деяния са квалифицирани от прокурора като безстопанственост.

Какъв е резултатът? Овчаров е оневинен заради изтекла давност. Още по-интересно е обаче какво се случи с колегата му Делян Добрев, който беше един от енергийните министри на Бойко Борисов. Той също беше разследван, но накрая не беше обвинен и публично така и не станаха ясни мотивите защо нямаше обвинение. Това е проблемът - да може да се видят мотивите, а не да има съмнения, стана ясно от думите на Янкулов.

Твърдение: АДФИ бави проверките с години и засекретява резултатите от тях

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) бави проверките с години и засекретява резултатите от тях, твърдят от Антикорупционния...

Прочети повече

Имунитет срещу обществен срам

Извън посоченият пример с Делян Добрев, прокуратурата замълча и за прекратяването през март 2021 г. на наказателното производство срещу бившия кмет на Пловдив Иван Тотев, водено за нарушения при изграждането на зоокъта в Пловдив. Информацията за това обаче беше изнесена публично от служебния министър на правосъдието Иван Демерджиев, който каза, че три досъдебни производства срещу Тотев са били прекратени през пролетта на 2021 г. Впоследствие Тотев стана народен представител в трите поредни парламента, избрани през годината.

Именно случаи като този с Добрев и "Белене" са показателни за липсата на баланс между "следствена тайна" и "обществен интерес" що се отнася до информацията по дадено дело, според експертите от АКФ. В нашето законодателство (НПК) цялата отговорност за това какво се разкрива е прехвърлена на наблюдаващия делото прокурор. От неговата субективна преценка зависи - съответно, стига се дотам, че дори анализи и доклади на държавни институции не биват разкривани с мотив "следствена тайна", макар те да са правени преди изобщо да има внимание към даден случай и дори не се отнасят конкретно към него. 

Необходим е нормативен баланс, подчерта адвокат Янкулов. Според него, трябва да има съдебен контрол т.е. съдът да решава дали и какво да бъде публично оповестявано по даден случай, особено ако е с висок обществен интерес. Защото би следвало обществото да е по-добре осведомено какво всъщност се случва, как и колко се работи по дела от обществен интерес, а за да стане това, трябва повече прозрачност в работата на държавното обвинение.

Не е само прокуратурата

Аферата "Осемте джуджета" стигна с приоритет до Съда в Страсбург

Явор Златанов, една от жертвите на предполагаемата криминална мрежа, разкритата в разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) „О...

Прочети повече

Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) буквално не може да каже какво работи, смята адвокат Александър Кашъмов, друг от авторите на доклада. Той изтъкна, че твърде често, на база формализъм в закона, не се вземат под внимание роднински връзки при търсене на конфликт на интереси - например случаи на кумове, сватове, по-далечни братовчеди. По думите му, има случай, описан в доклада, при който кмет се освобождава от своя дял в дадено предприятие и родителите на бившия му съдружник печелят обществена поръчка, като кметът е прекратил два договора за строителство и е сключил съответно два нови договора. Става въпрос за кмета на Гурково Мариан Цонев - случаят е описан в доклада на АКФ на 51-ва страница. КПКОНПИ отсъжда, че конфликт на интереси няма, защото "по случая не са налице икономически зависимости между Мариан Цонев и посочените дружества и консорциуим на база участие в капитала и в управлението на дружествата".

Отделен въпрос е и по какви правила и вътрешна методология работи КПКОНПИ. Това до момента е мистерия - при представянето на доклада на АКФ беше обсъдено, че Антикорупционната комисия се е обърнала към съда да иска разяснение на термина "имущество", съответно това поставя под въпрос как години наред е налагала запори при липса на яснота що е то имущество.

Иска ли съдът да помага за установяване на правова държава

Адвокат Андрей Янкулов постави въпроса, като коментира практика на Върховния касационен съд (ВКС) в смисъл тълкуване на Конституцията по отношение на евентуален външен контрол на действията на прокуратурата. Според него, не се усеща желание съдът да стане арбитър, защото това е работа на самата прокуратура. Тя обаче е затворена структура, с големи правомощия и се получава така, че по важни въпроси за контрола трябва да се разчита на добросъвестността ѝ. Тоест тези, които могат да извършат нарушение, ще трябва да ги спира съвестта им.

Няма да помогне и да има просто контрол върху случаите на отказ от разследване и повдигане на обвинение, предупреди адвокат Янкулов, визирайки друг болезнен проблем в работата на прокуратурата. Ако законово съдът бъде задължен да осъществява контрол, държавното обвинение може просто да отвори разследване и да не работи върху него. Необходимо е да има кой да провери дали наистина се работи, или съответната папка си "отлежава" на някое бюро, предупреди той. И уточни, че не бива това да са парламентът и/или правителството, защото такъв механизъм моментално ще доведе до много сериозни проблеми. "Пътищата не са много", категорично намекна юристът.