ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и "Възраждане" дадоха зелена светлина на едни от най-оспорваните промени в Изборния кодекс. На второ четене в Комисията по конституционни и правни въпроси беше прието ограничение до 20 на секциите за гласуване извън дипломатическите и консулските представителства в държави извън Европейския съюз. Текстовете бяха подкрепени с 12 гласа, осем депутати гласуваха "против".
Промяната е заложена в законопроекта на "Възраждане", като аналогично предложение има и от ГЕРБ-СДС. Макар "ДПС – Ново начало" публично да се обяви против ограниченията, групата на Делян Пеевски осигури кворума за провеждане на заседанието. Именно вотът зад граница, и по-конкретно секциите в Турция, Великобритания и САЩ, се очаква да бъдат най-силно засегнати. На последните парламентарни избори на 27 октомври 2024 г. българите в чужбина гласуваха в общо 719 секции в 57 държави, като най-много секции имаше в Турция (168), Великобритания (112), Испания (64) и САЩ (53). Още: "С ултиматуми преговори са невъзможни": Надежда Йорданова призна за напрежение между ДБ и ПП
Срещу ограничението до 20 секции се обявиха "Продължаваме промяната – Демократична България", "ДПС – Ново начало", "Морал, единство и чест", "Величие" и "Алианс за права и свободи". От ПП-ДБ предложиха компромисен вариант с максимум 100 секции, но той не събра необходимата подкрепа – шест гласа "за", три "против" и девет "въздържал се".
По време на дебатите председателят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова подчерта, че каквото и решение да бъде взето, то трябва да гарантира правото на глас на всички български граждани. Тя посочи, че при евентуално ограничение до 20 секции ще е необходима сложна организация съвместно с Министерството на външните работи, подобна на тази при предишни ограничения. Още: По идея на "Възраждане": Депутатите орязаха секциите в чужбина. Машините за гласуване остават принтери
Между първо и второ четене ГЕРБ припознаха идеята и прокараха допълнителен текст, предложен от депутата Георги Кръстев, който трябва да уреди начина за определяне на местата, където ще се откриват секциите извън ЕС. Според приетите текстове дипломатическите представители на България в съответните държави ще изготвят мотивирани предложения до ЦИК не по-късно от 22 дни преди изборите, като се отчитат териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността между секциите и законовото ограничение. За откриване на секция ще са нужни минимум 40 подадени заявления и поне 100 гласували избиратели на избори, проведени в последните пет години. Въпреки това критиките остават, че критериите са неясни и дават широко поле за субективни решения.
Паралелно с това правната комисия реши да отложи за втори път създаването на избирателен район "чужбина" – този път до 1 януари 2028 г. Предложението отново дойде от ГЕРБ и беше подкрепено от мнозинството. В Изборния кодекс продължава да липсва конкретна методология за създаването на такъв район, което на практика прави текста неизпълним. България остава разделена на 31 избирателни района, вместо предвидените 32, като реформата, заложена още през 2021 г., отново се отлага. Още: "Възраждане" и хората на Доган пред бой в парламента заради изборите (СНИМКИ)
Управляващото мнозинство ускори приемането на спорните промени, след като постави на пауза предходен законопроект за въвеждане на сканиращи устройства. Прекрояването на изборните правила непосредствено преди предстоящи избори предизвика остра реакция от опозицията, която предупреждава, че това противоречи на международните стандарти. От ПП-ДБ вече призоваха за налагане на президентско вето.
