Президентът на КНСБ: Не съм оптимист за бъдещето на правителството, ако не чуе протестите

"Хората не излизат да се разхождат по улиците за удоволствие. Никой няма да хукне от оня край на България и да дойде на жълтите павета в София заради кефа на някой. И превозвачите, и работодателите, и градският транспорт в София – всички те ще протестират на 18-ти заедно – и ние сме с тях. Трябва да бъдат чути. Ако не се намерят спешни решения – интегрирани при това, аз не съм особено голям оптимист за бъдещето както на страната, така и на това правителство”, добави синдикалният лидер.

Преди мегапротеста на 18 май: Правителството иска диалог, опозицията и президентът критикуват

Готвеният мегапротест на 18 май на превозвачи, бизнес и синдикати предизвика политически реакции. Президентът предупреди, че една криза...

Прочети повече

„Коалиционните формули винаги са много трудни. България е имала коалиционни правителства. Но всяко едно от тях на 30-я до 40-ия ден от своето управление е излизало с управленска програма. Вече сме след четвъртия – вървим към петия месец на това управление, но нямаме управленска програма. Да – ситуацията е безпрецедентна – война, кризи, икономически, енергийни здравни. Но ако не видим час по-скоро какви са приоритетите и как те ще се случат за бизнеса и хората, за справянето с инфлацията и обедняването – аз не съм голям оптимист за бъдещето”, посочи Димитров по Нова телевизия. 

Той си обяснява голямото изчакване на кабинета най-вече със самонадеяност. „Тя личеше още от първите дни на формирането на новото правителство. И след това стана ясно, че няма съгласие по много от ключовите въпроси независимо от представеното коалиционно споразумение. Мисля, че закъсняха с формулирането на ключови въпроси и поради незнание в някаква степен, а и поради обективни обстоятелства, които заляха България безпрецедентно”, подчерта още той.

Пламен Димитров коментира и цената на живота в България.

„Силно ме вълнува какво става с работещите, защото именно те трябва да изкарат икономиката от ситуацията, в която сме. Това, че над четвърт милион слезе под издръжката на живот, тоест не може да свърже двата края - тоест от работещите българи – само за шест месеца – е силно обезпокоително. В същото време много хора виждат личната си инфлация над 20 процента, а за някои стоки тя е над 50 процента. Това най-силно ме притеснява. В същото време се правят опитите да се покрият нуждите на най-уязвимите групи с мерки, които също много закъсняха. Инфлацията вече изяде и увеличаването на минималната заплата от 1 април, и доплащанията, които бяха направени и много други, които ще бъдат направени от 1 юли. Закъснението в условията на галопираща инфлация е изключително опасно и води след себе си недоволството на голяма част от хората”.