В навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори в България депутатите отново предвиждат промяна в начина, по който гласуваме. Сред предложенията, които се разглеждат в парламента, е и въвеждането на изцяло нова технология за отчитане на вота – т.нар. оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини. На среднощно заседание, продължило около 13-14 часа и приключило към 4 ч. сутринта на 21 януари, правната комисия в Народното събрание прокара на второ четене промените в Изборния кодекс с подкрепата на ГЕРБ-СДС, "ДПС-Ново начало", БСП и „Има такъв народ“. Предстои текстовете да се разгледат в пленарна зала.
Още: 14 часа заседание: Ремонт на Изборния кодекс, за да му е удобно на НяКОЙ
Това се случва седмици преди изборния ден, без яснота как ще изглеждат устройствата, как ще функционират и дали изобщо изборната администрация и избирателите са подготвени за такава промяна.
Смяната на технологията на гласуване не е техническа подробност. Тя засяга пряко упражняването на едно от основните ни конституционни права – правото на глас, подчертава Институтът за развитие на публичната среда. С оглед на това международните стандарти и утвърдената демократична практика посочват, че въвеждането на нови технологии за гласуване не трябва да се прави прибързано и - още по-малко - непосредствено преди избори. Такива промени изискват време, стабилна правна рамка, широко обществено обсъждане, тестване и сериозна подготовка на администрацията и избирателите, добавят от института.
Анализаторите посочват, че в България изборното законодателство страда от "хронична нестабилност", а честите промени подкопават допълнително доверието в изборния процес. Предлаганото сега въвеждане на нова технология за гласуване крие "сериозни рискове от организационен хаос и с голяма степен на вероятност ще породи съмнения в легитимността на резултатите", гласи позицията.
Още: За първи път в ефир: Ето как ще се гласува с любимите скенери на Борисов-Пеевски, БСП и ИТН (ВИДЕО)
Технологията на гласуване и нейната политическа употреба
Снимка: БГНЕС
През последните пет години технологията за вота се превърна в една от основните теми в предизборните кампании у нас, използвана да консолидира партийните ядра.
Машинното гласуване бе въведено с очакване да ограничи недействителните бюлетини и да намали възможностите за натиск над избирателите, купения и контролирания вот. В същото време част от политическите сили изразиха сериозни опасения, свързани с технически проблеми, грешки при работа с устройствата и недоверие сред част от избирателите. Тези противоположни позиции не доведоха до устойчиво решение, а до поредица от частични и често прибързани промени в Изборния кодекс.
Още: Първан Симеонов: Машините не са перфектни, но дадоха най-чистите резултати от избори
С мотиви да се отговори на тези разнопосочни позиции, се въведе т.нар. „смесено гласуване”, при което избирателите в по-големите секции могат да избират дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Същевременно резултатите от машинното гласуване не се отчитат чрез машинния протокол, а бюлетините от него се преброяват от членовете на секционните избирателни комисии също като хартиените. Така машините де факто бяха превърнати в принтери. Това решение беше представено като компромис заради „липсата на доверие в машините”. На практика обаче доведе до значително усложняване на изборния процес, забавяне на обработката на резултатите и увеличен риск от грешки и спорове.
На този фон, седмици преди поредните предсрочни парламентарни избори, отново се предлага съществена промяна в технологията на гласуване. Още в началото на 2025 г. в парламента бяха внесени и приети на първо четене предложения в широк диапазон – от пълно премахване на хартиеното гласуване, през запазване на смесения модел, до възстановяване на възможността машините да отчитат резултатите в края на изборния ден. Наред с тях беше предложено и въвеждането на изцяло нови оптични устройства за сканиране на хартиените бюлетини.
Фактът, че толкова различни и взаимно изключващи се идеи бяха приети едновременно на първо четене, ясно показва разделението между политическите партии, липсата на обща визия и дългосрочна стратегия за реформа на изборните правила, считат от Института за развитие на публичната среда. А такъв непоследователен и необоснован подход отново очертава риска от вземане на решения „в движение”, под натиска на кратки срокове и поради тяснопартийни политически съображения.
Още: Вицепремиерът в оставка Гроздан Караджов се обърна срещу ИТН за "скенерите" на изборите
Какви текстове минаха в правна комисия?
Народните представители отхвърлиха предложението на „БСП-Обединена левица“ оптичните устройства - т.нар. скенери - да се въведат от 1 януари 2027 г. Гласувано бе законът да влезе в сила от публикуването му в „Държавен вестник“.
Депутатите подкрепиха предложението на ГЕРБ-СДС, предвиждащо, че в случай на невъзможност за осигуряване на оптични устройства за първите поред парламентарни избори, да се проведат избори по разпоредбите от кодекса, действащи до влизането в сила на законопроекта за промени. С други думи - с "нормалните" машини и с хартиени бюлетини.
Комисията подкрепи и предложението на „Има такъв народ“ в срок от един месец от влизане в сила на закона Министерският съвет да предприеме действия за осигуряване на оптичните устройства.
Снимка: БГНЕС
На второ четене бяха приети основно предложенията на работната група, както и някои отделни редакционни предложения на ИТН, БСП и ГЕРБ-СДС. Гласувано бе новите устройства и техният софтуер да са държавна собственост, която да се придобива и управлява от „Информационно обслужване“, а ЦИК да организира и утвърждава удостоверяването на съответствието и да дава разрешение за използване на устройствата и техния софтуер. Приети бяха и изискванията, на които трябва да отговарят т.нар. скенери.
Още: Как изведнъж машините се появиха в ефир? Кой написа тези безобразни промени в Изборния кодекс?
От обсъжданията в Комисията по конституционни и правни въпроси става ясно, че към момента няма яснота какво точно се разбира под „оптични скенери”, какви устройства биха били използвани, как ще бъдат сертифицирани и тествани и пр. Липсата на отговори на този етап показва, че въвеждането на нова технология в толкова кратки срокове поставя под въпрос готовността на институциите да осигурят нормалното и законосъобразно протичане на изборния ден, посочват от Института за развитие на публичната среда.
Международните стандарти и българският контекст
Въвеждането на нова технология за гласуване е една от най-сериозните промени, които могат да бъдат направени в изборния процес. Затова международните стандарти не я разглеждат като технически въпрос, а като промяна, която засяга пряко правото на глас, доверието в изборите и легитимността на резултатите.
Най-важното изискване на тези стандарти е изборните правила да бъдат стабилни и предвидими. Избирателите, партиите и изборната администрация трябва да знаят достатъчно рано как ще се гласува. Когато начинът на гласуване се променя непосредствено преди избори, това създава объркване, неравнопоставеност и съмнения в честността на процеса.
Международната практика е категорична, че новите технологии за гласуване трябва да се въвеждат постепенно. Това включва приемането на ясни законови правила, независима сертификация на устройствата, многократно тестване, поетапно въвеждане и оценки между отделни избори.
В настоящата ситуация в България времето за такъв подход не е достатъчно. Не само че няма яснота какви точно устройства ще се използват, но и нито една от описаните по-горе стъпки няма да бъде извървяна. Дори устройствата да пристигнат в страната във възможно най-кратки срокове след влизането в сила на предлаганите промени, пак остава въпросът дали в оставащите седмици до изборите ще може да се навакса с подготовката за въвеждане на новата технология за гласуване.
Още: Александър Андреев: Избирателната активност зависи от посланията, а не само от начина на гласуване
Не на последно място стои и въпросът с подготовката на изборната администрация и информирането на избирателите. Секционните избирателни комисии (СИК) трябва да бъдат добре обучени, а гражданите - предварително запознати с начина на гласуване. В противен случай изборният ден ще бъде и първият момент, в който хората се срещат с новата технология.
Снимка: БГНЕС
Българският опит с машинното гласуване след 2021 г. ясно показа какво се случва при недостатъчна подготовка на СИК и не добра информационна кампания. Повтарянето на този сценарий с нова технология крие реален риск от допълнително компрометиране на изборния процес, гласи оценката на Института за развитие на публичната среда.
Обществото трябва да разбира как работи технологията, как се проверяват резултатите и кой носи отговорност при проблеми. Липсата на яснота поражда съмнения, дори когато няма реални нарушения, посочват още анализаторите в сайта Openparliament.net.
Когато рискът надвишава ползата
Изложеното дотук води до следните изводи – въвеждането на нова технология за гласуване непосредствено преди избори противоречи на международните стандарти, не отчита реалния контекст в страната и капацитета на отговорните за организирането на изборния процес институции. В момента рискът от грешки, организационен хаос и впоследствие съмнения в изборните резултати е значително по-голям от потенциалните ползи, които подобна промяна би могла да донесе, считат от института.
И добавят - дебатът за въвеждане на технологични решения в изборния процес е важен, но той трябва да се води с експертни аргументи, с отчитане на необходимото време и с широка обществена подкрепа.
Още: "Машини, които никой не е виждал": Експерт алармира за рискове с изборното законодателство
