Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене промените в Наказателния кодекс, предложени от "Има такъв народ" (ИТН), с които се създава нов състав на престъпление за разпространяване на информация, засягаща личния живот на гражданите без тяхното съгласие.
За приемането на проекта гласуваха 14 депутати, четирима бяха "против", а един се въздържа. Заседанието се проведе извънредно по време на почивката на пленарното заседание – едва ден след внасянето на законопроекта на 7 октомври.
Какво предвиждат промените
В проекта се предлага лишаване от свобода от една до шест години и глоба между 2000 и 5000 лева за всеки, който "чрез печат, електронни информационни системи или по друг начин разпространява материален или друг носител, съдържащ информация за личния живот на друго лице без негово съгласие".
Под "информация за личния живот" се разбира данни за личните, семейните и интимните отношения, както и за здравословното състояние на физическо лице.
В мотивите на ИТН се изтъква, че развитието на дигиталните технологии е създало предпоставки за злоупотреби с лични данни, поради което съществуващите гражданскоправни механизми вече не са достатъчни. Законопроектът допуска използването на специални разузнавателни средства (СРС) при разследване на такива престъпления, ако те са извършени чрез съвременни комуникационни технологии. Още: Случаят "Гълъбово": Журналистка се оплака, че ѝ искат двойно по-голяма сума след присъда заради зададен въпрос
Бързината, с която законопроектът беше разгледан, предизвика критики от част от депутатите. Правната комисия беше свикана спешно и пленарното заседание беше прекъснато, за да се проведе гласуването. Представители на прокуратурата и съда не успяха да присъстват, но Министерството на правосъдието изрази пълна подкрепа за проекта.
Николета Кузманова от ИТН защити предложението с аргумента, че то цели защита на личната, а не на публичната сфера:
"Нашето предложение обхваща строго личната сфера – онази, която ще стане обществено достояние само ако аз искам. Фактът, че съм семейна, е публичен, но какви са отношенията с моя съпруг – това е моя работа."
ИТН настояват, че новият текст ще действа превантивно срещу разпространението на лични снимки, медицински документи и интимна информация без съгласие.
Подкрепа и възражения
Законопроектът получи подкрепата на ГЕРБ, БСП, "ДПС–Ново начало" и "Възраждане". Националистите обаче заявиха, че на второ четене ще предложат допълнения – включително възможност за временно спиране на сайтове, публикуващи лична информация без съгласие, както и въвеждане на имуществена санкция за разпространителите. Още: АЕЖ призова за наказания за протестърите от "Величие" и "Възраждане", нападнали и били журналист
Сериозна опозиция дойде от "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП–ДБ) и "МЕЧ". Депутатът Петър Кьосев (ПП–ДБ) определи предложението като противоконституционно:
"Имам голямо опасение, че така предложеният текст не осигурява баланс между основните права. Това е противоконституционно и бих се ангажирал лично с мотивите за жалба срещу него."
Юристът от ГЕРБ Бранимир Балачев, макар и част от мнозинството, също се обяви "против". Според него подобни случаи могат да бъдат наказвани по действащите закони, а новият текст ще "задръсти разследващите органи с дела за дребни конфликти".
"Това, което предлагате, не е в интерес на обществото", заяви Балачев, но остана самотен сред колегите си от групата, които подкрепиха предложението.
