Със законово предложение в "12 без 5" депутати от БСП предложиха Националната депозитна система да е публично предприятие. Предлаганата организация не е дискутирана и одобрена от засегнатите страни и те имат много възражения, като основният проблем е, че държавата създава непрозрачен и неефективен модел. Законопроектът е внесен на 21 януари от социалистите Драгомир Стойнев и Биляна Иванова, показва справка на Actualno.com в регистрите на парламента.
На практика държават задвижва система, известна в множество държави в ЕС относно връщането на бутилки и кенчета в машини в търговската мрежа, срещу възстановяване на депозит. Системата е доказала своята ефективност и с нея се постига много високо ниво на рециклиране. България е сред малкото държави в ЕС без такава организация, а в последните няколко години бизнесът и екоминистерството водеха дълги преговори по изграждането й.
По информация на "Капитал" чрез внесените предложения за промени в Закона за управление на отпадъците, с които да се създадат системата и нейният оператор, се създават притеснения, тъй като текстовете са внесени от БСП, а не от министерството на околната среда, с което бизнесът водеше диалога. Така се заобикаля общественото обсъждане, макар проектът да засяга стотици хиляди търговци и производители, а и всички потребители. Видимата цел сега е бързане в малкото оставащи работни дни на настоящия парламент.
Още: Освобождаване от такса смет в София?
Проблемите
За бизнеса по-добре е законът да не се приема, защото вижда поне два много големи проблема в проекта.
Първият е в структурата и собствеността на оператора, който ще управлява системата. В края на миналата година екоминистърът Манол Генов от БСП изненада много неприятно компаниите с новината, че се обмисля създаването на държавен депозитен оператор. Това е най-малко използваният и най-малко ефективен вариант в Европа.
В проектозакона сега пише, че всички участници в Националния депозитен оператор (производители и вносители, търговци и оползотворяващи организации) имат справедливо и равно участие. Не се посочват дялове, нито дали държавата ще има такива. В същото време обаче се предвижда операторът да е публично предприятие по Закона за публичните предприятия, което предполага, че той ще бъде държавна собственост или поне управлението и функционирането му ще бъде под тесен държавен контрол. Практиката в други държави е операторът да е независим и да се управлява от юридическо лице с нестопанска цел, управлявано от асоциациите на производителите и търговците. В България има и още един проблем - екоминистерство е непрозрачно и се проваля в организацията на рециклирането в други сектори като електроника, стари автомобили и т.н., пише още изданието.
Още: България е на опашката по използване на рециклирани материали през 2023 г.
Снимка: iStock
Вторият проблем е, че въпреки възраженията на бизнеса, оползотворяващите и рециклиращи организации (тези с цветните контейнери) са записани като равноправен партньор в оператора. Производители и търговци бяха против това, защото тези организации не са задължена индустрия в контекста на депозитната система, а в същото време рециклиращите организации са в конфликт на интереси, защото основният приход на новата система ще бъде от продажбата на депозитните бутилки към рециклиращата индустрия и излиза, че те ще продават на себе си.
Какво предвижда законопроектът?
Още: Индустриална симбиоза: Къде е българският бизнес по пътя към опазване на планетата?
Националният депозитен оператор ще бъде публично предприятие, което няма да разпределя печалба, пише в проекта на БСП. В него ще трябва да влязат задължително всички фирми - производители и вносители и организации, които пускат на пазара депозитни опаковки. Те могат да изпълняват задълженията си за разделно събиране само чрез участие в тази система.
Срокът за създаването на Националния депозитен оператор е шест месеца след приемане на предложенията. Системата ще работи по следния начин: вносители и търговци трябва да сключат договор с Националния депозитен оператор до 1 януари 2028 г. като дотогава системата трябва да започне да работи първо със събиране на депозит за пластмасови бутилки за напитки от 0.1 до 3 л, а от 1 януари 2029 г. - за стъкло.
Тогава е и крайният срок, в който страната ни трябва да изпълни важния ангажимент към ЕС да гарантира, че събира 90% от пластмасовите и метални бутилки за напитки за еднократна употреба до 3 л. Национална депозитна система е единственият шанс страната да изпълни този ангажимент.
Още: Експерти: Депозитната система за отпадъци би била неоправдан експеримент за България
Към момента не става ясно колко ще бъдат първоначалните разходи за създаването на системата. Депозитът се начислява за всяка опаковка отделно от неговата единична цена и не се включва в данъчната основа по Закона за ДДС. Начисленият депозит се изписва отделно на касовата бележка. Размерът му ще се възстановява на потребителите от търговците при последваща покупка или обратно предаване на празните депозитни опаковки. Размерът на таксата ще се определя от Националния депозитен оператор. Търговците, ще са задължени да следят за етикетирането на опаковките, да предоставят информация за начисления депозит и за продажбите. Могат и да не приемат депозитни опаковки, ако те не отговарят на изискванията, посочва законопроектът, цитиран от медията.
