Дрънкай, но не се прехласвай

Горкият дядо, дали си е представял, че Бойко ще го разнася като Хамлет черепа от телевизия в телевизия?!

Всъщност, той дори не му е дядо. Лелята на Борисов разкри, че му е прадядо. Но гласът от Хераково се чу чак в редакцията на "Франкфуртер рундшау", но не стигна до София. И Борисов продължи да гради антикомунистическата кариера на дядо си. И той измина наистина дълъг път – от убит като куче с колове в царевичака край селото до политически затворник в Белене.

Дето вика колегата Зошченко, „дрънкай, ама не се прехласвай”.

През 2001 г., когато се появи на обществената сцена, Борисов имаше нужда от този дядо, за да се легитимира като потомствен антикомунист. И гордо посвети победата си в изборите през 2009 г. на него. И до днес антикомунистът Борисов се крепи на един прадядо. Срещу който се възправя един дядо комунист, един баща комунист, а и самият протагонист, който напуска МВР, щото не иска да се деполитизира…

В обществото циркулира един автопортрет на премиера, скалъпен набързо в началото на публичната му кариера. И от там нататък медиите не добавиха нито щрих. Всичко беше прието на юнашка вересия. Един факт не беше проверен! Каквото знаем за Бойко, го знаем от Бойко. А неговата версия е пълна с противоречия и откровени лъжи. Но дори и в нея не може да се намери нито един факт на реална репресия срещу внука на „народния враг“. От ШЗО в Плевен, та до шеф на катедра в Магнаурската школа в Симеоново и членството в БКП, виждаме една нормално развиваща се, даже ускорена кариера.

Не е важно кой прави историята, важно е кой я пише. Бойко сам си я написа и затова в мъгла тънат годините в охранителния бизнес, съдружията с криминалните авторитети, шеметната банкерска кариера на приятелката му Цветелина, близките връзки и договорки с олигарсите… За умрял не се е писало така дискретно, както за миналото на Борисов.

И днес мълчанието продължава. До хората стига единствено умелата демагогия на премиера. Ако Борисов на някого е задължен за шеметната си кариера, това са медиите. За това, което не направиха, а им беше дълг. Никога в новата история на българската журналистика не е имало друг такъв случай, когато толкова много медии са се държали толкова позорно.

Поуката е ясна. Лъжците трябва да се разобличават навреме, защото стават лош пример. На последните президентски избори Тетка Цачева също извади от ръкава един дядо, убит от комунистите през 1952 г.. И пусна ефирна сълза. През 2011 г. госпожата разказа същата история, но много спокойно, без кромид, извинете, без сълзи. Как да ѝ вярва човек, когато още невръстна, тази внучка на народен враг е поета от партията, пратена е да учи и то не какво да е, а право в РАБФАК в СУ, а след това е настанена веднага на прилична работа… Рядко постъпваха така комунистите с враговете на народа. Толкова рядко, че почти не се случваше. Оказа се също така, че и нейният дядо не е съвсем автентичен. Май не ѝ бил точно дядо, а втори мъж на баба й, пък баща й се бил отрекъл от него…

Автор: Тони Филипов, д-р, Прас-Прес