Обратната страна на палачинката - размисли за партийното номадство

Така Каназирева очерта и затвори един житейски цикъл, връщайки се в изходната позиция, от която нахлу в политиката.

Тя е един от учредителите на ГEРБ още в своята младост, когато тръгва заедно със съпартийците си, водени от Бойко Борисов, да възродят България и да овладеят всички схеми.

Тъй като Каназирева не е по схемите, още през 2010 беше изгонена с проклятия от ГEРБ. Според нея - заради принципни позиции и несъгласие с новите форми на злоупотреба.

Според Бойко Борисов - защото Каназирева била човек на бизнесмена Георги Гергов - руски гражданин, крупен бизнесмен, панаирджия, любител на държавни и общински ресурси, домакин на срещи на високо равнище в ЦУМ. (Впрочем самият Гергов за ГEРБ обикновено е лош човек, освен когато му изпълняват разни патриотични желания).

Но времето лети все по-далеко, годините минават, хората се напечелиха, ние тука с гайдите чоплим трохи.

На последните избори Дани Каназирева беше кандидат за кмет, отново силно надъхана против статуквото и гербавата същност на град Пловдив, без малко да се класира на балотаж, вкара и петима общински съветници, които най-вероятно също ще бъдат сплескани като гербови марки.

И след като близо десет години Каназирева громи ГEРБ със своята малка и местна, но принципна и безкомпромисна партия - сега внезапно бе приобщена обратно, приласкана и назначена за областен управител - позиция, от която тя ще продължи борбата отвътре.

Така Дани се нареди в дългата редичка на хората, които се бориха, бориха, бориха с ГEРБ, докато Борисов не ги шибне с някоя пържолка през устата. Такива са Тома Биков - Пържолник, Антон Тодоров - Мустакатата Мумия и много други.

Някои като Волен Сидеров и Николай Бареков пък вече толкова пъти са били “про” и “анти” ГEРБ, че сигурно сутрин като станат, гледат първо да си припомнят днеска гербави ли са или антигербави.

Дет се вика - като литне палачинката, не се знае на коя страна ще се обърне.

***

Дани Каназирева, също като Дани Кирилов, произхожда от древно политико-номадско племе.

Политическите номади още от древни времена обикалят мили-драги различни партии, без да намират политически пристан. Те се люшкат в бурното море, борят се със стихиите, шумно протестират срещу неправдите и силно дъвчат със здравите си челюсти.

Като волни моряци, те имат любовни тръпки на всяко пристанище. Когато се задържат в едно политическо семейство, никога не си прекъсват контактите с предишните партньори - затова често ги ползват за посредници и парламентьори, но по-ревнивите партийни членове и в*гини негодуват на почва политически принципи и обет за вярност.

За Каназирева и новата ѝ длъжност можем да се радваме, защото тя нарече тази стъпка - “политика на диалог и уважение”.

То уважението всеки си го разбира по своему - един си уважава жената в*гинално, а комшийката ан*лно. Друг пие до умопомрачение и вика на сътрапезника си: ти мене уважжжаваш ли ме? Трети си намира уважителни причини да се държи като г*з.

***

И в края на краищата - какво значение има на коя страна ще падне палачинката? Двете страни на палачинката са еднакви, то не е като монета или банкнота, че да има две страни. Така и суджукът, и хлябът, и тоягата нямат начало и хепиенд, ами имат по два равностойни края и всеки сам избира за кое от трите да се бори - за хляба, за суджука или за тоягата.

Автор: Иво Балев, Прас-Прес