По цял свят мафията обича боклука, защото боклукът е златна мина, а може да се ползва и като оръжие. Това го имаше и в италианските сериали за мафията - лошите правят мизерии с боклука, инспектор Корадо Катани изобличава коварните боклук-босове, те го унищожават романтично.
Известният афоризъм за държавата и мафията може да се перифразира и с боклук - по цял свят мафията си има боклук, но у нас боклукът си има мафия.
Но всъщност е доста объркано - кой е боклукът, коя е мафията?
До сегашната криза с боклука в София се стигна, след като в два градски района кандидат-концесионери си изтеглиха офертите, понеже им палеха камионите. Остана една-единствена фирма с безбожно висока цена, кметът Терзиев отказа да приеме кожодерската оферта и сега чисти боклука в тези райони с оскъдни общински ресурси и граждани-доброволци. Граждански активисти дори събраха пари и купиха два камиона, чистят като луди, въобще стават някакви чудеса. Ако боклукът не беше толкова сладък бизнес, мафията и политиците досега да са го харизали на гражданството.
Терзиев твърди, че мафията се опитва да го зарине с боклук и да го унищожи, както преди няколко месеца му скроиха шапка с транспортната стачка.
Тогава кмета наистина добре го подредиха по класическата схема - създаваме проблем, решаваме проблема, ние сме готини, кметът е безпомощен. Гербави синдикати му организираха стачка, притури се депото, настана транспортен шок и ужас в столицата, излезе Бойко Борисов и спаси положението с държавни пари, ама така че след Нова година Терзиев пак да яде хурката. После и варненските шофьори пробваха тоя номер, ама Борисов им каза да си гледат работата, пък на варненския кмет му намериха друг чалъм по-късно и завалията още си лежи в ареста по напълно измислено обвинения.
Терзиев още не са го сготвили, не знаем защо е на свобода - тука фантазьорите могат да си представят как могъщите му роднини от Държавна сигурност пазят момчето и не го дават на вълците и лошите с бухалките.
На Борисов и Пеевски очевидно им е важно да наказват кметовете, които не са техни, особено в големите градове.
При Терзиев има още едно “утежняващо обстоятелство” - слуховете, че може да е кандидат за президент и ако си изработи в кметството героична биография, не е изключено да стане всъщност силен кандидат.
Това за героизма особено разтревожи Бойко Борисов, който си спомни собствената кметска младост.
“Аз - вика - като бях кмет, така ми правеше номера Вълка, ама аз го притиснах и станах герой. Сега Терзиев иска да стане и той герой. Е няма да стане!” - в някаква такава конструкция бяха възраженията на Борисов.
И даже привика Терзиев в парламента, “за да му подаде ръка”, тоест да го разтовари от тежестта на героичните жестове и пак да метне някакви държавни пари за половинчато решение с отложено действие на проблема.
Има и друг прочит на събитията, според който Терзиев или е проспал опасностите с боклука, или нарочно е оставил нещата да стигнат до критична фаза, за да се справи героично със ситуацията - и да си трасира пътя към по-висока политическа позиция.
Критиците му казват, че е обявил много късно обществената поръчка, което само по себе си е покана за криза, а другата му грешка или нарочно заложена мина била, че не скожил таван за цената на офертите.
А сега след всички перипетии Терзиев наново се договаря, вече пряко с фирмата, на която по-рано ѝ палеха камионите, но полицията и службите така и не намериха тия пиромани и Ван дер Любчовци.
Нещата изглеждат двустранно съмнителни.
Но все пак, докато от едната страна имаме доказани боклуци, от другата - все още са недоказани.
Вече и на толкова сме частично доволни!
Автор: Г-н Балев, Прас Прес
